"Турски стихове"

Не, не се прави така,
колеги мили - по перо!
Защитете всяка творба
от думите "как" и "защо".

Идеята отново е банална,
чели сме я хиляди пъти,
и става вече нахално,
да я вадим пак от ума ни.

И римата някаква семпла,
"полковник" с "подполковник"!
Глуповато в мене отеква,
и се чувстваш доста виновно.

Странният стил, превзет,
гордо изтипосан без причина.
Аплаузи за този поет -
само от приятели и роднини.

Защо всеки да пише
се стреми - да споделя?
И дребните мисли нарича
"големи литературни идеи"?

Фалшът тук марширува -
все поети, все поетеси.
Не дават да ги критикуваш,
да засягаш ти твореца!

Безсмислена елитарност
на безсмислени глупави хора,
стои някакси не-на-място
и налага ни се наготово...

Тогава защо да чета,
като това не е поезия?
Това е една нелепа творба,
която само ми губи времето!

Кристо, пиши рап, брато. Сериозно - има хляб, нищо, че ти няма да го изпълняваш. Не те гавря, сериозно.

То не е мое,ама пък поезия ли бе да я опишеш


О, Лидъл! Три часа бабички и лелки пред входа му чакат.
Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят
по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: "Търчете! Ниски са цените!"
И ордите тръгват с викове сърдити, и "Банани!" мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: Ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред - и гърди висящи на щанда да сложи,
и един банан повеч в торба да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат....
Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви - бомба,
всяка стока - удар. Всяка душа - срам. Свинско и сланина изчезнаха там.
Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели.
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен,
шуми и препраща срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!

Can't be your best friend

Remember, my best friend, remember the time,
remember the time when we met.
I promised you, darling, I promised you, friend,
to be the best friend you have had.

Coz lovers fall in love and lovers break apart,
with tears in their eyes and pain in their heart.
But best friends are always, forever together
no matter the problems, no matter the weather.

I'm sorry, my best friend, I can't keep my vow,
I can't be your best friend no more.
I'm sorry, my best friend, I love you too much.
I crave for your kiss and your touch.

Don't quote me your poems, don't share me your dreams.
Coz I wish you were dreaming of me
Don't tell me I'm pretty, don't tell me I'm smart
Coz, darling, your breaking my heart.

I'd give up my life for you, oh, best friend of mine.
I would climb every mountain, I'd cross any line.
But there is only one thing I can no more do.
I can't be your best friend, the best friend for you.

Твое ли е? о_О

Да, иначе нямаше да го поствам тук : )

Много е добро! Може ли да направя песен от него?

П.П. Вече измислих мелодията.

Благодаря! Може, да : ) Ще ми е интересно да чуя какво ще се получи.

Супер! Ще те информирам, когато има развитие

Лятото

Чуй ме
- аз пея
но не с трели
на смъртно гърло
не, не тук аз вирея
песента ми е друга
и в нея
над рамките
на физиката се смея.

Помня,
преди обичах
с мирис
на безумие в кръвта
и нищо
никога не отричах
обичах така
както сянката
безмълвно люби смъртта.


Оттогава
времето се изля
очите се измориха
душата пък залиня
и гледах
полудишащ,
с трепет на огън от лед
как майки
в реката на годините
раждаха своите деца.

От сълзите
тогаз аз песен
с гордост изплетох
и предадох я
в звук на хиляда сърца
лиших я от
тъжния дъх на есен
дадох й само лято
само лято и ярка светлина.

Затова чуй ме
докато мозайката
пренарежда цветове
- тук нито жив съм
нито любовта е
повече от застинал сън
но отвъд рамките,
там лятото ме зове
да бъда този
който всъщност съм.

Елегията на прахта

Тих е таванът
само прах
мете пода
задушливо гнетна
сред мелодия на страх
и сянка на разум мимолетна.

Тя стои.
Очите - взрени
сърце трепти
дланите обърнати
раменете увиснали, смирени
окъпани във мрак.

Мисли няма
само мръсен дим
а главата -
обърната към един комин
върти се към призрак
на спасителна измама.

"Аз не знам дали
нявга ще се върна
- шепнат устните любими. -
Съдбата е винаги безпътна
но чуй, през всичките години
на покой ти ще си там, незрима".

Словата могат
като свят огън да горят
лекуват мор и глад
но също и в призрак
на най-тежка скръб те трептят
особено при спомен млад.

Тя заплаква
както е плакала тогава
и прахта като криле
сякаш полита, но остава,
свети с мръсния си ореол
около голите нозе.

И тих, ужасно тих
остава таванът
от човешка мъка огласен.
Минали са толкова години
от войната
а все още гори молбата
да бъде споменът спасен.

3 от мен, последните две са непубликувани досега никъде:



heartbreaking_



Extasy

Feels so sexy

But I am wasted

And I don’t give a ....

Cause I’ve got your fingers in my stomach

And they push my guts toward my throat

And it feels fine

Because you know how to touch

And I know how to say that I want more

And we are a really nice couple

Because I like pain

And you are good at giving one




Sometimes

I look through your open eyes

And I see sun

Some other times

I look through your closed eyes

And I see no sun

But anyways

I want to go to hell

But I don’t want to go without you

Cause you were the one who fucked up my life

And I want you to ache, to suffer like I did and like I still do

I don’t give a shit about your fucking sun

Because I like darkness more



My eyes are bleeding

My veins are open and my heart slips away from my chest through the open wounds on my right hand

My legs are crushed by the train that hit me last night while I was dreaming of you

And the chromosomes in my DNA are raving mad, and I have so totally lost my mind

I can’t coordinate my gestures, the world is tabular and I am fucking suffocating because I’ve got some words that stick wherever my mouth is, cause I can’t find it

My lips decay on your lips, my soul is getting out of my body and I am waving it goodbye




We’re lying under the night sky

And we’re chatting about whatever

And we’re holding hands

And you’ve given me your jacket cause I told you I was freezing




The bridge is high, the water beneath is running toward the end of the city

I am looking at my reflection and I’m wondering whether it was real and I was fake…



No promises, no nice words

You and I are shitty couple

Cause I love you and you use me for your twisted ideas of having a good time




You can go .... yourself

I am about to start a new beginning

And you’re off my life

Because I realized I could stir my guts with my own hand




Goodbye dickhead

I hope you die in pain

I hope you die alone

With loads of shit around your chair

Cause you suck at living

And I am sick of your fucking presence





_____________________________________________________________

ПРЪЧКИ ОТ ЗЛАТО

Цветя от кристали разплитат косите
И пръчки от злато подпират дъжда;
Сред капки от обич пpоглеждат очите
И устните нежни целуват нощта

Красивите сенки на тежките чувства
Заключват прозорците здраво отвън,
и хиляди цветни прекрасни изкуства
рисуват картини на сладостен сън

Ръцете чертаят стандартни рисунки,
Душите танцуват сред тъмни вълни,
От покрива падат скованo висулки,
От слънцето плисват горещи искри

А тъмните преспи отдавна стопени,
Разтварят краката пред тихия звук,
копнежи се раждат от сълзи солени
и злото се маха със писък от тук


_________________________________________________

Крачките
Са мънички
Когато са във пясъка
И са огромни
Когато са в небето

Думите
Са нищо
Когато са в главата
И са всичко
Когато са изречени

Ти си нищожество
Когато се събуждаш
И си светът
Когато си лягаш

Аз съм призрак
Когато съм с теб
И съм себе си
Когато съм сама

:/