ааааа без такива взимам те при мене и не те давам ако иска да дойде да се биеме... аз мога да щипя

Абе имам едни усещания,че ще ни победи и двете,ако пожелае.Добрата новина е,че не би посегнал на жена.

еееее, начи най-нагло ще се възползваме от това му качество

Щом се налага.А при теб как е?Имаш приятел/нямаш и не си търсиш/нямаш,но искаш да имаш?

по- скоро нямам и не си търся

Не ти и трябва.Само ще си губиш времето.

nightwish, много правилно го каза:) и аз като теб така се занимавах с един индивид 2 години и малко...та 2 години на спрях да му играя по свирката (е не че не съм се дънила и аз де ...но той определено ме биеше по резултат) и накрая пак аз бях прецаканата ...все едно, сега вече около година съм си сама и се чувстам перфектно (е на моменти ме избива на умиление де, ама е рядко )...райче...не се занимавай ти да си търсиш...няма смисъл

Само най-накрая да се реша да го зарежа,и съм решила поне една година да се радвам на свободата си .

аз вече една година и се радвам и много ми е хубаво

е не се заричай, че не се знае зад ъгъла какво точно те чака може пък да попаднеш пак на мъж а какъв е проблема с решаването за прекратяване на връзката (или тук е много как да се изразя... обществено място, за да споделиш ? )

Проблемът е в това,че все още изпитвам чувства към него.Един път му казах,че искам да скъсаме,и се разплаках.Много ме е яд на себе си,като се сетя.В крайна сметка той започна да ме успокоява(което беше абсурдно-все пак той беше зарязаният) и после пак се събрахме.Ох,въобще много глупава история.По принцип съм човек,който винаги е решил предварително какво ще прави относно даден въпрос и е предначертал до най-малката подробност бъдещето си.Никога не съм се проявявала като нерешителна или нещо подобно.Заради това сега много си се дразня .

а що ли всички мълчат?

ПИШЕТЕ ВЕ ХОРАААААА!!!
всекиден, само с тебе поддържаме фронта!

е на това му викам безобразие!!!!!

И аз се влючвам,не плачете .