Стихотворения на форумците ІІ

Kristo

Мението е променено от модератор. Мила

Цитат:

Духът от бутилката

Хайде говори ми,
мой дух от бутилката,
искам всичко да знам,
какво имаш да казваш.

С прекъсвания те виждам,
сякаш очите дават на късо.
Алкохолът ме обижда,
за дето го силно обичам.

Нима болест е за нас това?
И да се налага, сега да лягам?
Ако ти ми налагаш правила,
аз защо пък да ги спазвам?

Мой дух от бутилката тъмна,
колко ще ме още разиграваш?
Навън май вече се съмна,
а ти още не ми прощаваш...

Само пияните истината казват,
да ама не, защото аз не я зная!
Никога не искам да пораствам,
а пък и бъдещето не го желае.

Това война ли е, нека попитам,
щом се раняваме и трудно се борим?
Аз виждам, че явно ме обичаш,
а отстрани - че с бутилката спорим...

И този дух май не е от магия,
когато не ме прави добър, а нищожен.
Ако си имам поне причина да пия,
явно нищо за мен не е невъзможно.

И сякаш отпадам физически личностно,
въпреки че имам поне сили за усмивка.
Затварям очи, така периодически,
целувам бутилката и тя беше щастлива.

xRainx

Мнението е променено от модератор. Мила

инак, скорпионе, много добро. малко Славейков виждувам : )

Norwegian Wood

Както беше казал Боромир в една тема в "Мнения" -
тука се заформя дискусия, добре, добре!

В Зимбабве умрели 4500 души. 1500 са ги изяли дивите животни, 2999 преяли с развалени банани, а 1 опънал гъската си и умрял от гъша х.ня. Извод - гъшата х.йня е третият най-опасен причинител на смърт в Зимбабве.

Из постапокалиптична София
върлува гъшата ху.ня.
Върлува си и нека си върлува, но
дали й плащат
за това?
О, как се стеле само -
замъглява
хорските кратуни
със своята зловеща пелена,
но всички гъски и гъсоци се предпазват,
напъхали нах.йник
във своята уплашена сура.
А ний седим с колегата в трамвая
и мислим
колко фетишистко е това -
седнала е в трамвая
цицорестата Мая
със гъшия нах.йник във уста.

xRainx

^

---
Дъждовни деца

В канавките, в канавките
забравени и оплюти
разбити, изкормени -
децата на дъжда –
натикани в сетни приюти
ще умрем с усмивка на лица.

Този живот взе от нас
толкова, колкото и ние
и в позиция гард
остана душата да гние
докато не се свестихме
докато не се свестихме
и изревахме:

СМЪРТ И ГИБЕЛ ЗА ТАЗИ ПОМИЯ!
няма да се оставим да ни отмие!

Този живот ни разкъса
като звяр с белонокти ръце
и песове с пяна кръвна
/НИЕ!/
вой нададохме гърлен
и родихме земетръса
всеки от нас – дъждовно дете.

Дъжд е нашето име
дъжд е и нашата плът;
дъжд взе ни, роди ни
последен дъжд ще ни е домът.

И в канавките ще умрем
скитници с горящи очи
в позиция – мирно
със слънчеви ръце
обърнати с длани напред.
И нека капката тогава боли
за душите-вихър устремени
към едно дъждовно море.

gogigagagagigo

давам и пример как се чете поезия, и какво харесах когато го чух. да не е само псуване на мизерстване по някакъв конкурс

изгледайте това:
http://www.ted.com/talks/publisher_feli ... ences.html

Jamesmagno

Найс.

O|OeHukc

ей, тва е за пръво место другари

аз не смея да я пипна
пък и не ща
но сръце мое рипа
кат до нея стоя

гррръх тря повече да спя
тря и на психо терапевт да ида
па нема пара, да го ЕАааа

"Писмо"

Здравей майко моя мила,
да знаеш ти ква могъща сила
намерих из Софията гнила
А тя к*чката
от мене толко време крила
Че под катуна прост и широк
Се крие опияняващият смок
Правещ тъпанара Бог
а в дупката
там в храсталака нам висок
намерих мойта муза куца
че гадната спира ме да ручам
и Шишарката да слушам
Усааааааа

Започва с Н
туй странно ниещо
и зъвършва с Е
Влизаш в съня
с въздухче горещо
облак от Наргиле

ПП
.....
право да ти кажа
и утре мисля да се размажа

Zahariev

Наргиле бара през вечер си казва своето .... Сряда отново :twisted:

Jamesmagno

Аз съм обратното на наргилезиран.

Кефа се, кефа се

Обичам есента
особено когато дойде
Небето е небивало
морета са листата
а те са под дърветата
не са си на местата
и сякаш не е имало
уж друго на земята
освен лайна (прекрасни)
бистри локви и листа
Уж нищо не е както трябва
но листата са

К.атерина

***
Не е истина колко надалеч отлитат бизоните…
Ако можеха да говорят,
щяха да кажат, че им тежат копитата.
И на пеперудите не им е лесно –
антените им улавят вика на Вселената.
А Вселената е ягода,
която се задъхва от пърхането на крилете
и от очакването да умре под нечие копито.

Norwegian Wood

К.атерина написа:

***
Не е истина колко надалеч отлитат бизоните…
Ако можеха да говорят,
щяха да кажат, че им тежат копитата.
И на пеперудите не им е лесно –
антените им улавят вика на Вселената.
А Вселената е ягода,
която се задъхва от пърхането на крилете
и от очакването да умре под нечие копито.

Браво.

Jamesmagno

Norwegian Wood написа:

Браво.

Браво, truly.

Kristo

Многоточие

Казват, не боли, като мине време.
Сякаш часовникът изтрива всичко
и сякаш не те е имало никога тебе
и никога не си бил обичан...

Да, има спомени, сигурно доста.
Те да връщат лицето ти пред мен.
Ако е имало за теб нещо лошо,
то за другите - не е било проблем.

И сигурно снимки някъде откривам.
Ти и аз - сякаш от Бог недосегаеми,
гледам отново и пак сълзи напират -
мъчно ми е за времето, наречено "Някога"

И може би, далече си ти и те няма
тук, където всичко преди време започна.
Любов, радост, щастие... после драма,
дълъг път, завършващ с многоточие...

И няма да чакам завръщане,
въпреки, че на всички ни се иска.
Почивай в мир, стари приятелю,
и знай, че вечно ще ни липсваш.

bLaf

Веселото мило зайче

Весело зайче е свито на кравайче
Иска да се гушка с чашата кафе, май че

Пее и се смее, но не като милото зайче(което е лошо)
а като малко красиво позитивномислещо зайче

Веселото зайче не пие алкохол
Веселото зайче яде морков срещу зъбобол
Веселото зайче има як мускул набол
Веселото зайче иска да ти открадне телевизора

Kristo

Самите богове

Да, на мен ми харесва,
като в "Самите богове" на Азимов
да се съчетаем днеска
в нещо истинско и взаимно.
Само двама не стигат -
искам и от нея да опитам.
И с вас за няколко мига,
да открия, как се полита.

Дали тя ще разбере тези думи -
най-добрата ти приятелка, първа?
Вместо страх, да е помежду ни,
и мен, и теб, да потърка.
После само с мисли да прави
фантазиите да се сбъдват тука.
Целувки мили или удари здрави
и цели три тела да се чукат.

Дали ти би това избрала?
Доколко си луда, не зная,
и колко страст там си събрала,
чакам да я изхвърлиш накрая.
Триединство, ние - различни,
но и в нещо истинско и взаимно,
след всичко, аз и двете обичам,
като в "Самите богове" на Азимов...

Стихотворения на форумците ІІ

Кой е на линия