Абе чета ,,Българските хроники'' 4-ти том, та там се разказва за времето след 1944-та. Изглежда не ми действа добре, тъй като цяла нощ сънувам някви руснаци и умрели комунисти, появиха се и Ленин и Сталин по някое време, абе шантава работа

Току що се събуждам - докато още ми е пресно - да ви разхиля С Поли, Силвето, Джеймс и още няколко хора от форума бяхме на урок по пиано. Учителката беше млада, готина, с хубав глас (понеже ни пя някакви песни) и свиреше на синтезатора песента на Абба "Gimme Gimme". Не помня особено от часа как протече, накрая ни черпи сладолед с ЛАПАД Излезнахме всички (значи, забравих да спомена - действието се развива в сградата на 22ро училище - зад НДК което е), при което нещо се разпиляхме по двора - аз срещнах един стар приятел и се заприказвахме. След малко, аз не знам накъде точно отивах, но влязох в нещо като панелка и отидох при асансьорите да се качвам нагоре. При което, дойде асансьора, и сега ще се опитам да го опиша
Състоеше се от три отделни клетки - най-горе беше за багаж (куфари, чанти, кафези), след това отделение за хората (беше супер тесния асансьор, само един човек можеше да побере), а в последната клетка, най-отдолу - за домашни любимци. Асансьорът обаче не спираше на етажите, а само намаляваше При което човек трябва да скочи в движение или да си сложи багажа най-отгоре в движение.
Та, отдолу дойде асансьора, първо през стъклото гледам - куфари, чанти, торби, после в кабината - Поли ми извика "Дарко, качвай се, че ще те подмине", аз обаче докато загрея, той вече отминаваше. За мен остана само една опция - в отделението за домашни любимци - при Гая Хвърлям се аз с плонж напред, а и то отделението за кучета си е направено за кучета - побрах се само на лакти, коленичил, в супер неудобната поза!
И така, асансьорът засили. Поли:
- Дарко, казах ти да се качваш! Ти защо не ме слушаш като ти говоря?! Нашите асансьори не чакат, за да не хабят кинетична енергия!
- Добре, Поли! Може ли да кажеш на Гая да не ме ближе по лицето! (беше наистина гадно, аз съм се свил в коленна поза, а кучето й ми лигавеше очите, ушите, носа...!)
- Няма! Пък!
Накрая асансьора почна да намаля, Поли казва:
- Пристигнахме! Дарко, аз сега ще сляза, ти стой долу, сега ще издърпам асансьора, за да можеш и ти да слезеш.
Гая също излезе през една дупка в стената. Отървах се! Погледнах надолу (подът под мен беше стъклен) - жици, бетон, кабели, макари - стресираща гледка... Викам си, ако сега Поли ме забрави, ще си *** мамата. (Обаче, аз явно съзнавам, че сънувам - казах си, това е само сън, ако трябва ще отворя насила очи и ще се озова в стаята си, в леглото.) Така и стана - чаках определено време и ни сантиметър не мръднах нагоре. Решавам, и аз да се мушна през дупката на Гая На лакти, пълзейки (дупката все пак е направена за КУЧЕ!!!) минавам през тъмната стена и...
...Озовавам се в лобито на някакъв супер скъп хотел. Светло, просторно, удобно. До мен - канапета за по 1000 евро, с орнаменти, скъпа бяла кожа, масата - стилна, с тъмно стъклено покритие и позлатени крака. Малко встрани от мен се намираше по-голяма маса, адски скъпа, ръчно изработени орнаменти, бла бла. Аз се усещам колко не на място изглеждам - току що излязал от кучешкия проход при асансьора, изпотен, мръсен... И... Поли, Силвето, цялата ни компания изникват отнякъде, носейки много манджа, и Поли казва:
- Дарко! Теб чакахме Ще ядеш ли руска салата? - и започнаха в една гигантска чиния да ми сипват руска салата, зелева салата, пилешко, пържени картофи - какво ли още не. Аз, малко ядосан (Поли, как можа да ме зарежеш в асаньора!!), казах:
- Не. Пика ми се, искам само тоалетната.
И отидох в тоалетната - която, в контраст със скъпия хотел, беше е*ати мястото. Нямаше тоалетна чиния, а просто една дупка в пода Еми, мръсно не мръсно, ще се пика. До мен застава Роджър Федерер (и той в същата дупка). Обаче, той няма за цел да пикае, а... малко по-други неща Гледам го под сурдинка, така... абе посъбира човека... и по едно време ми вика:
- Hi!
аз:
- Hi! - и си чочоркам на воля.
- Nice one - казва Федерер и гледа мойта. Аз моля ви се, разбирате ли в какво кофти положение се оказвам - близало ме е куче, седял съм 10 минути на лакти, пълзял съм през дупка 50 см на височина, комшийката ме заряза в асансьора, пикам в мърляво веце, а сега и Роджър Федерер ми коментира оная работа, докато "събира бензина" в своята!!!!!!!!!!! Без да му отговоря, закопчавам се на бърза ръка и се омитам.
На масата вече всички са седнали, похапват вкусни работи, в този момент е пристигнал... няма да казвам кой от съображения за сигурност, от форума е ... и казва здрасти на всички. Тук спирам коментара, представям само диалога, вие се дръжте за стола да не паднете :
- Ко стаа Силве, здрасти... така... Много ми е драго... подобно... здрасти... Опа... Дарко! как си? Привет!... Oh, Roger! Nice to see you... АБЕ ЗАЩО ТИ ЛЕПНЕ РЪКАТА???

(Диалогът на места може да е разкрасен, за да стане хубав разказ, но сюжетът на съня е спазен.)

Дарко, миличък, обещавам никога, никога да не те оставям в асансьора. Приеми и искрените извинения на Гая

Не, не, неее Щях да ви разказвам моите ненормални сънища от тази нощ, но заклещеното розово фламинго в метрото бледнее пред Роджър Федерер

Дарко, това последното, от анонимния форумец, супер много ми звучи като Евтим. Направо ми изплува в съзнанието как го казва - с интонацията, жестовете, мимиките и всичко

Разкажи


Не е Евтим

Тук вече ми текнаха сълзите от смях АХАХАУАХУАХАУХАУАХУАХАУХАХАХАХаа

Сънувах как форумци бяхме формирали неща като банда (гангстерска ) и свърталището ни беше някакво малко, схлупено блокче с асфалтиран двор, ограден с някаква полуразпаднала се ограда. Във въпросното дворче бяхме успели да развъдим околко трийсетина котки Седя си аз в дворчето, форумци влизат и излизат в уличката ни, всичките в някакви кожени дрехи, говорят за някакви сделки Помня Ангел, Мила, Иринчи, Пора, имаше и други. По едно време в двора виждам едно малко котенце с много нещастен вид и разбрах, че е загубило майка си, а е малко и не може да се храни само. И тръгвам да търся майката. Хубаво, ама в дворчето 30 котки, форумците си кръжат по делата на бандата, голяма лудница. Пък и аз изобщо не знам коя е майката на котето, реших, че ще си приличат и тръгнах да търся по-голям вариант на котето. Завирам се при оградата, при някакви дупки в блокчето, супер много котки, ама никоя не прилича. Накрая хванах котето и почвам да питам съфорумците. Държа малкото коте за врата и им го тикам в лицето и ги питам дали са виждали голяма котка, която прилича на него И всички ме гледат в стил :"Дворът е пълен с котки, пък ти си за котка питаш" Накрая я намерих сама, де. И помня, че започнах нещо да й се карам, че не може така да си оставя малкото Накрая май й казах нещо от рода на "Сега ще стоиш тук и ще си гледаш котето!"

Ужас! Голямо наказание

Е, то не беше наказание, а по-скоро смъмряне Все едно можеше да ме разбере, де

ХАхахаххааха

Докато ми е още пресно:

В Стара Загора. Отивахме на туристическа разходка из града, като по пътя ни се показваха от екскурзовод най-главните забележителности: умрял гълъб на главната , бракуван автобус (нали знаете, че няма да съм аз, ако няма градски транспорт ) на който се опитах да му отмъкна волана , но ме видяха; галерия Стара Загора, където продаваха джунджурийки като великденски яйца, дантелки, керамични съдове, бля бля; едно шосе покрай някакъв парк, на което му сменяха канализацията и го бяха разкопали. Но голямата ни изненада беше като стигнахме Паметника на българските политици: представляваше един 4-5 метров... сетете се какво ... с две топки, от бетон. Най-якото беше, че като потъркаш топките, онова започваше да се върти и да разпръсква вода като фонтан

"Най-якото беше, че като потъркаш топките, онова започваше да се върти и да разпръсква вода като фонтан"

Божелелееееее
А аз си мислех, че ще е смешно, като споделя, че в един от последните ми сънища си лафих със Стинг на руски в Билата.. (беше точно след като видях снимката на билетите на Муш)

Днес сънувах как влезе муха в стаята ми, и тръгнах да я гоня с някаква книга да я убия. Кацна на гардероба, замахнах, ударих, гардероба се разглоби и строполи, но мухата продължаваше да лети Кацна на етажерката - пак ударих, този път етажерката се разглоби и рафтовете се разхвърчаха навсякъде, но мухата оцеля Същото се случи и с пианото - съпроводено с оглушителен звук от счупени струни. Ядосах се, защото от стаята ми непокътнато остана само леглото и част от бюрото. Накрая кацна на пода, аз се зарадвах, че най-накрая безаварийно ще я убия, скочих(!) върху нея - таванът се стовари върху мен с трясък, разхвърчаха се парчета навсякъде, вдигна се прахоляк, вароса се всичко, а аз се събудих стреснат в леглото и първата ми работа беше да погледна стаята си и най-вече тавана

Муха унищожител