Ти, пиленце, е добре да се научиш, че когато нещо е отвъд скромния ти капацитет (а това са кажи-речи 90% от нещата, и общо-взето почти всичко извън основните жизнени процеси), то не е непременно лошо и не изисква непременно опити за възмутено цвилене от твоя страна.

Както аз не се присмивам на това как ти обичаш да се държиш като пълен простак и да го вееш това наоколо все едно е неотразимо чаровно и оригинално, така и ти недей се ангажира с определения аз какво и как обичам. Егото ми се помпа от неща, твърде отделни от наливане на акъл на идиоти по форуми, но аз го правя от човеколюбие, защото ме боли сърцето от цялата тая тъпота, с която съм заобиколен. Но да навлизам в подробности за егото си и помпането му би било унизително за тебе и подобните ти, както и за мен, че ви обяснявам неща, за които не сте достойни. Капиши? И преди да избухнеш в яд нека ти кажа, че малко резкият ми тон не е лично срещу тебе, просто емпиричният опит е доказал, че само така може да се говори... в някои ситуации.

Удоволствие е за мен, че съм полезен.

Само едно малко уточнение - аз не те уважавам, не съм те уважавал и едва ли някога ще те уважавам. Не го заслужаваш.

Хубаво е да сме ясни по въпроса, нали така?

Унизен може да бъде само този, който има за какво да бъде унизен. Ако човек е наясно със себе си и с всичките си недостатъци, не ги крие а си ги признава, не е пълен до козирката със самочувствие и не позволява егото му да му диктува начина на живот, то тогава няма какво да го злепостави и унизи.