|
Сори, че ще е двоен пост, но ме накараха да разкажа най-криминалния си сън, който е свързан с нефтозавода в Бургас...
[21:32:11] K: знати той почва на купон из бургас [21:32:24] K: аз и група връсници се чудим кво да правим, че да си финансираме следващите няколко запоя [21:32:35] K: и аз давам лудата идея да идем да краднем нафта от нефтозавода [21:33:26] K: и действието се пренася там, като мястото, където пазят нафтата всъщност е едно огромно поле с окосена тревичка... в началото има нещо като къща, с кучета които са навън, но след това е като футболен терен - и на всеки 10-15метра има по 1 голям варел с нафта [21:34:43] K: и аз и още 1 момиче отиваме посред нощ... успяваме да избегнем кучетата, за да НЕ НИ ВИДЯТ... т.е. не могат да ни подушат или чуят, бог знае защо... И стигаме до мястото с варелите... наоколо все пак минават охранители... с калашници, които обикалят из този лабиринт от варели. Но варелите са адски високи и големи и ние се скриваме зад един и не ни виждат. [21:35:16] K: скоро трети човек, успява да изключи осветлението на този "Футболен терен" и става мрак, ние някакси успяваме да вдигнем 10-20тонния варел и отпрашваме с него... [21:35:55] K: След това действието е вече на следващата нощ - в разгара на як купон. Оказва се, че единствения от задругата ни, който го няма е този който е продал варела и е събрал бая пари от нафтата. [21:36:16] K: Останалите си празнуваме, купонът е голям, но само определен кръг хора, знаем какво сме правили предната нощ в нефтозавода [21:37:20] K: скоро идва полиция - която разследва изчезването на цял варел с нафта... повечето хора се разотиват, а полицията почва да разпитват нашите си хора, дали знаем нещо. Аз усещам, че не мога да ги излъжа и се правя на заспал и препил с алкохол до степен на "не знам къде съм, кой съм, коя година е". [21:37:50] K: всичките ми съзаклятници лъжат успешно и полицаите решават да не ме будят, защото изглеждам като мъртво пиян (а реално не съм пил нищо, защото съм организатор на купона) [21:38:24] K: след като си тръгват, ние решаваме, че тоя дето е продал варела и у когото са сигурно хиляди левове - той ще бъде посетен скоро от полицията и ако намерят парите - край с нас! [21:39:13] K: и всички вкупом тръгваме към тях пеш, в ранните часове на деня... малко преди изгрев слънце... скоро към нашите 10-15 човека се присъединяват тълпи от наши връсници и нашата група, която тича към жилището на "продавача" наближава 100-200 души. [21:39:32] K: Скоро тълпата стига до блока му, но майка му казва, че го няма, и е на гости на друг негов приятел.... [21:40:08] K: Ние - цялата рота от хора - тръгваме да тичаме натам... скоро се присъединяват още стотици хора и приличаме повече на някакво шествие... само факли нямахме... [21:40:30] K: И решаваме по пътя, че ще е най-добре на тоя тип да му вземем парите и да ги поделим помежду си, за да не ги намерят властите [21:41:16] K: Скоро тумбата народ стига до друг блок, и понеже сме вече хиляди - не можем да влезе ей така във апартамента... затова нашия човек се появява на прозореца и почва даси говори с нас [21:41:45] K: междувременно - неясно защо, аз тръгвам да бягам на север, без никой да ме гони и никой да забелязва тва... просто си изчезвам от това място [21:42:02] K: скоро нашите хора питат продавача, къде са парите... и той казва, че не знае и не са у него... [21:42:43] K: Момичето с което крадохме варела разказва липсващата част от съня - как сме го мъкнали до града от нефтозавода, как тя го е оставила на мен да го дам на продавача, да го продаде... [21:43:00] K: но продавача казва, че не ме е виждал изобщо и че дори не знае за такава кражба... [21:43:14] K: и хората се усещат, че всъщност аз съм го продал и съм свил парите [21:43:33] K: и почват да ме търсят из тълпата,но се усещат, че ме няма и съм избягал междувременно... [21:44:12] K: пробват да ме търсят, но без успех... аз съм избягал, като съм занесал и празния варел обратно в нефтозавода, да изглежда, че не е имало кражба, а че просто не са видели правилно варелите...
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|