Сънувах тайфуни на плажа

Тфа ми звучи като Ураганя в пясък

Сънувах как с едно момиче, което беше доста важна част от живота ми навремето и с което не знам какво се случва в момента, ловим метални левчета с въдици с магнитче накрая. През една много висока черна желязна ограда. о.0
Същото момиче ми честити новата година на сутринта, направо не можах да повярвам.
На моменти ме обзема страхотна носталгия по старите дни.

Сънувах, че си правя маникюр с всичките му подробности.

сънувах, че се срещам с Ема Уотсън и носим някакви много готини рокли, естествено избрани от нея, защото има жесток вкус, после я търся нещо и й обяснявам как я боготворя и накрая й връщам някаква рокля пак

Първата част още не съм я асимилирал съвсем, но след т'ва се прибирах по тъмно и минавах през подлеза на ректората.
Само че цялата картинка беше малко различна:
1.Подлеза представляваше нещо средно между подлеза на НДК и подземен паркинг и влизаше (посредством ескалатори) директно в ректората
2.Самият ректорат пък беше нещо средно между НДК и The Mall

Та както и да е, реших нещо да вляза в ректората/ндк/дъ мол обаче 50 пъти се губих и връщах обратно до подлеза/паркинга да си взема нещо забравено.
По някое време почнах да се натъквам на все повече ревящи колежки, стана ми любопитно и попитах една какво дафък се случва и да не е умрял някой. Тя смънка някакво псевдообяснение, от което нищо не ми стана ясно и ми посочи на някъде. Тръгнах аз, следвайки някакви червени килими и разминавайки се с все повече ревящи хора и влязох в кино зала, която всъщност се оказа театър, в който представлението тъкмо е свършило и именно заради него реват всички.

Kinda anticlimactic

Вчера май сме ти надули главата с тоа театър, а?

Е, това си е съвсем типично за ректората

Така се оказва

Абе и аз сънувах няколко пъти извънземни. Казват, че ако сънуваш едно и също нещо то ще се сбъдне. Дано не е така!

Сънувах, че съм съучастник в убийство...

Сънувах голямата идиотщина...винаги като спя на обяд става така.

Аз и братовчедка ми сме в апартамента на баба. Там има един женски вампир, който обаче са го хванали и ще го вкарват в една клетка. Клетката е като ковчег, само че направена от сребърни прътове, за да не може да избяга и долу е постлана с някво одеало, за да може вампирката да легне и да не се изгори от среброто. Един вид, само ако тръгне да бяга или да напада сребърните решетки отгоре да я спират. Та, около тая вампирка се суети някъв човек, който аз разбирам, че е зъболекар. Вкарва я в нещото и започва да наглася няква машинарийка, която представлява уред, който трябва да извади зъбите на вамп мацката.
Докато се случва всичко това аз и братовчедка ми се мотаем из стаята и аз само я ръчкам да излизаме да разхождаме кучетата, като през цялото време ми е едно такова притеснено, напрегнато...нали разбирате, не е яко да имаш вампир в къщата.
В един момент процедурата по вадене на зъби е приключила и човека вади вампирката и я слага да легне на леглото. Аз най-накрая навивам братовчедка ми да излизаме и точно като тръгваме се обръщам да погледна какво става с ония двамата и виждам как зъболекаря бива сграбчен от мацката и тя хищно му се нахвърля на врата. Всичко става много бързо и за секунди и той се е превърнал във вампир и тръгват към мен и братовчедката. Изведнъж от някви други места се появяват още вампири и още хора, всички напълно непознати за мен лица.
Аз решавам, че трябва да направя нещо и почвам да търся оръжие. Първо намирам една пинсета и с надеждата, че може да е сребърна я забивам в зъболекаря-вампир. Оказва се, че не е сребърна и той само ми се хили. После намирам едно дървено шишче и се сещам, че Бъфи убийцата на вампири ги тепаше с остри дървени колове и решавам, че това ще свърши работа. Да, ама не. Само започват още повече да ми се смеят вампирите. Намирам някакъв огромен нож и отсичам главата на най-близкия. Не успявам цялата да я отделя от врата и тя остава да си виси така и той си е жив. После някой ме бутна и паднах на земята и вече си мислех, че всичко е загубено, когато усетих как има нещо дребничко и остро, което ме боцка по дланта. Оказа се карфичка. Чудя се какъв е шанса тя да е сребърна и макар, че не се надявам много все пак решавам да опитам. Забивам я в задника на вампира, който е най-близо до мен и в този момент всички изведнъж започват да се смеят и да се радват и да ме поздравяват, че съм успяла да спечеля играта. Аз се пуля насреща и се чудя за какво ми говорят и един от уж вампирите ми обяснява как това било игра и аз трябвало да разбера с какво трябва да се убият вампирите и съм успяла и това всъщност не са истински вампири. В крайна сметка ми казва, че имат награда за мен, но точно преди да ми я дадат сънят свърши.

Та така...

Цяла седмица сънувах странни сънища.Много често сънувам числа,ама като се събудя помня само 2,3 от тях.Сънувах,че говоря в магазина с някви на испански език,а аз но абло еспаньол по принцип.Най-странен ми беше съня , в който съм на дискотека и по едно време идват Шакира и Пике и си говорим на английски

Защо не трябва да се прекалява със слушането на Ник Кейв преди лягане:

Сънувах Ангел, което автоматично прави сънят шантав, но това беше само началото.
Та в съня ми Ангел беше майстор-сладкар, който беше супер известен с правенето на най-добрите торти за погребения ( ) в света. И аз трябва да купя торта за някакво погребение и се нареждам на една опашка (ама бахти опашката, все едно е имало чумна епидемия) пред пекарната/сладкарницата на Ангел и си чета книжка и си чакам, когато минава Ник Кейв и ми вика (на чист български ): "Ама ти за какво чакаш, форумът е с предимство" и ме пуска да вляза през някакъв таен вход. Оказвам се в цеха, където Ангел, вместо да прави торти за опашката, пренася тухли, които, както ми обясни, щял да използва за направата на бункер. Говорихме си някакви форумни глупости, след което аз си поръчах тортата, а Ангел ми вика: "Ми аз съм много зает с бункера, ама ако нямам време Ник ще я направи"...
имаше още някакви неща, които не помня, но ви поздравявам с тази песен:

Така.. сега се сетих какви щуротии сънувах в последните дни.

Онзи ден сънувах, че отивам на каланетика, която трябва да я правим на някакво стълбище, и докато се кълчим там аз си цъкам във фейсбука, понеже съм си взела лаптопа с мен.

Вчера сънувах, че братът на една моя позната е станал брат на един мой приятел. Този мой приятел ми е и колега в театъра и, както си тръгвахме от работа, тъкмо пресичаме Дондуков и той ми казва, че брат му е умрял.

А днес сънувах нещонещонещонещо, което не помня, и накрая сънувам, че отивам до Мол София, някъде пред/зад мола съм и зад ъгъла на самата сграда намирам едно кученце - бебе кокер шпаньолче с черна козина по тялото и с кафяви уши , което тъкмо се изпишка и се обърна към мен и видях, че са му извадени очите.