|
Граф О'Манов в своя замък пише, пише, не чете. Граф О'Манов всичко чуждо хич не го е*е.
Граф О'Манов е заплаха за книжовния покой. Граф О'Манов дебне в мрака бъдещия си герой.
Граф О'Манов бе отритнат от книжовните среди. Граф О'Манов всички тези даскали ще нареди.
Граф О'Манов виртуоз е на свободния куплет. Граф О'Манов постмодерно се формира кат'поет.
Граф О'Манов е заплаха за книжовния копой, Граф О'Манов отмъщава на професори безброй.
Граф О'Манов стана куче в писането с химикал, думи с "х" и "п" ще включи, мамата им е е*ал!
Граф О'Манов в своя замък пише, пише, не чете. Граф О'Манов още утре мамата ще им е*е!
В нашия Ониверситет се проведе поетична вечер и застанаха отпред образи от близко и далече.
Там бе някакъв пиян в скъсано червено яке. Той рева като разпран, все едно го ш..а някой.
После друг един мурук взе си старата китара и започна ей оттук песничка такава:
"Аз съм крава наркоман, грозни бебета пърдя и ближа, плъховете дебнат. Аз съм сам и на х*я си ще ги нанижа."
Ей таквиз неща в Ониверситета стават. Емигрирайте, деца, бягайте от таз държава!
Влак. Галерия от образи и нрави български, цигански, смесени
Пияницата срещу мен във влака мастика ръга, без да чака, обади се на няква гуца и каза злобно:"Ша та пуцам!"
А тя от другата страна изписка и чу я сигурно и машиниста. Каза му:"Чворе неден, днес чувам те за ден последен!"
Пияницата каза "Де*а, аз друг ще търся да си е*а, отпи една стабилна глътка и в address list-а взе да жътка.
Във другото купе като Каспаров привел се бе Иван Жабаров над вчерашния вестник "Мач", открил за бедността илач.
Споделяше го със съседа: "На "Байерн" трябва им победа, на "Челси" хикс, на "Барса" - две, и утре съм със "Беемве"!
Във този миг Жабаров мръдна и нещо леко замириса - кварталният Каспаров пръдна, и цялото купе отписа.
За ужас, в третото купе седеше войнствено бабе и каза - "Даже да се мре, аз пак ще съм за Бесепе!"
Четвъртото купе седеше празно. За жалост моето съмнение, оказа се, не бе напразно; във плод на адско вдъхновение
разлял бе някой цялата си бира. Помислих си - да се умира, отивам в другия вагон! А там ме чакаше такъв гибон...
За няма пет минути даже той пробва се да ми разкаже на нашта политика, жалката, омегата и алфата.
Но ето че една юница със поглед влажен на девица го чу от другата седалка и дръпна му беседа малка
на тема:"Що е туй живота?" "Нещастни сте затуй, защото загубили сте вяра в Бога. Със Бога аз например мога
в небето като ястреб да се рея, в дърветата кат славейче да пея. Със Бога мога за минутка във свойта крехка и незряла *тка
детето Боже да зачена. Но още, знам, не му е време. До две хиляди и дванайсета, грешници, треперете, кайте се!"
Тогава проумях, че с влака пътуването мамата си трака, на следващата гара казах:"Хоп!" и се прибрах на автостоп
Ще дойде ден, във който ще реша, че няма да успея да се справя със себе си, дъжда и есента във ш*баната си държава.
Ще дойде час, във който ще счета, че повече не виждам смисъл да тичам и да падам и виня за свойта глупост чуждата умисъл.
Ще дойде миг, във който ще сгреша и нещо в мене ще изстине. Ще бъде тиха вечер, пролетта. Ще стана и ще си замина.
Жмуди мама.... да завършим с простотия. Ден първи: жмудата си жмуди, жмуди, жмуди и се чуди - луди ли са всички жмуди, жмуди ли са всички луди.
Ден втори: жмудата говори, но май, че само се кокори, със себе си ли пак ще спори, на себе си ли ще дърдори.
Ден трети: жмудата за всички тревички, пички и пчелички си мисли - ще ги ръгна всички, но първо няколко козички.
Ден четри - жмудата ругае, защото тъй й се пикае, но тя съвсем, съвсем не знае къде е тоалетната.
_________________ Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
Последна промяна Norwegian Wood на 30 Май 2009, 22:00, променена общо 1 път
|