|
Не го очаквах от теб...
Имало един човек на име Иван. Той бил пианист и имал много приятели и познати. Една зима един от неговите приятели го помолил за помощ - Иван трябвало да стигне до село Долно Кумаре. Кара си Иван колата, ама зимата люта - вали сняг, пътят непочистен. По пътя си към селото минавал през село Каново, чиито пътища били съвсем непочистени, а и за негово нещастие снежната буря станала още по-свирепа и пътят се покрил с големи преспи. Не можел да продължи и трябвало да преспи в селото. В това село имало 8 къщи. Почукал на вратата на първата - отворил Евгени Минчев. След като го видял, Иван си казал, че не иска да спи в къщата на някакъв педал като Евгени Минчев, затова потърсил подслон в другите къщи. В следващите 6 обаче всички му отказали и той отишъл в последната, в която живеела сама вдовица. Казал й как се казва, с какво се занимава и какъв му е проблемът, при което тя му казала: - Еми, аз съм вдовица и не знам какво ще си помислят хората, но щом е такова положението... Пуснала го. Но в къщата имало само едно легло. -Е, аз ще спя на земята тогава... -Е, как така?! Не може така, гост на земята да спи. До мен ще спите. Съгласил се. Вдовицата обаче, не виждала мъж от 20 години, много й се правело секс, та като си лягали се облякла в ефирната си нощница и легнала до пианиста. Той обаче бил толкова изморен, че заспал като пън. Чакала го да се събуди, ама не - кърти си човекът. На сутринта се събужда той, оглежда се - никой. Ходи из къщата - няма я вдовицата. Излиза на двора и я чува, че е в курника. Влиза вътре и какво да види - 9 петела и 1 кокошка. -А, ама Госпожо, то това не е ли малко ненормално? Обикновено има 1, който да оправя 9 кокошки... -Ааа, осем само оправят кокошката тук. Деветият е пианист...
_________________ Живот, събран в един миг, в една дума. Цветето на духа.
|