Боби, започвам да подозирам, че цялата кооперация на "Шишман" е твоя - от поне година разправяш за ремонти (и подкрепяш разказите със снимков материал). То вярно, че и нашите един основен ремонт го мъчиха мнооооого време (завършил със саниране тая година), ама ти май биеш и техните рекорди.
Ако трябва помощ за боядисване - правя шапки от вестник и идвам да помагаме с Димо. Щото нали и мече трябва...

Стихчето не се нуждае от коментар - теб съм те признала (отдавна).

The beauty of simplicity.

С Боро флекс и маламашка,
с шпакла и ръка юнашка,
едва снощи го подхванах,
а майстор вече станах.



Е, три апартамента сме родата, ама само в моя е цялата дандания. Боядисване няма да имам, сега на дневен ред е наклона на пода в двете помещения. После идва варовата шпакловка горе и на таваните. Накрая - тапети в коридорите.
А аз се бавя главно заради майстора. Работи два дни по 4 часа, после два дни почива... А вчера му пренареждах едни плочки даже. Да бях седнал сам да го правя...

Аз си правя подробна снимкова хроника, която се оказва много полезна. По мои снимки видяхме къде са тръбите под мазилката, например.

For your viewing pleasure ще сложа 1-2 снимки в темата за снимките, да видиш докъде съм я докарал :Р

М, споменавала ли съм, че "пердашка" и "маламашка" са ми любимите български думи?
Като каза за майстор - в момента имаме такъв, разправя се с тоалетната и чувам следния диалог между него и майка ми (уточнявам, тоя не е непознат, син на приятели на нашите е):
Мама: Пламене, айде бе, че ще се напикая!
Пламен (най-невъзмутимо): Аааа, стискай, стискай...
Мама: Ама аз сериозно.
Пламен: И аз.

Толкова по темата за майсторите. За тия, дето санираха, не ми се почва даже. Но ти стихоплетствай, стихоплетствай, докато още имаш чувство за хумор...

lol! Аз поне си имам резервна тоалетна долу. Че два месеца да стискам... А онзи ремонт преди година, за който съм ти разправял, ще да е било слагането на ламината. То беше отделно начинание, неусетно кратко, в сравнение с това.

Пясъчен пазител

Седя и пазя
един бряг
който отдавна
стои така откраднат.

Но го пазя
през мъгли
и фалшиви ласки
вълните газя
и в слънчеви лъчи
очерням светлите окраски.

А отпред –
безмълвен строй.
Вдигнати мокри глави
и надига се
един неописуем вой
о, пясъкът започва да кънти.

В епицентъра стоя
бясно хвърлям кал
там, сред пясъчна вода,
на границата на света
браня своя дом –
жив!
жив, о жив!
ала така ужасяващо умрял.

Добър си...
На мен много ми харесва стихотворението ти!

кристо, добре, макар че леко тромаво ми се струва на моменти.
дърво - супер. директно и лишено от парфюм и напудреност, сурова картина, реалност.

крина - мерси.

за да не е напълно спам, нещо от година++, присетих се за него.

Ръжда

Ръжда, ръжда
Тече във вените
И е кръв; кръвта
Из от масло земите.

Река, река (е тя)
И Бог в нея пак се прероди.
Земя замря, заря
В мътни петна туфи напои.

Родих, родих (и още как)
Тройни ръце и десетки очи.
Земя замря, заря нощ(та) пак уби
Светлина изтъмня (в зрак!)

Сционе, Норвегиън, мисля, че си заслужаваме отделен раздел, а тука са ни отделили 1 тема само, на какво прилича това!!!

според мен бързо сме писнали на хората така или иначе :д!

---

Наземен вой

Кажи ми
кажи ми как и с какво
са заслужени тези тълпи
кажи ми къде,
къде и защо
нечий робски ум теб роди;
кажи ми, кажи ми.

Проклинам песнопенията
изтръгвам летаргичните души
с гарван-копие –
вихър съм
и опустошавам селенията
с единайсет лъча
секвам сън.

Кой те нарече висш,
и кой те нарече Бог?
Кой масите покоси
с жезъл
съ’ скиптър
с поглед безумен дори!
Всред молитви и химни
с гняв
тлеещ
неспирен
в ярост крещящ
опушвам бели стени.

Легион от лишени
с тях чакам за твоята плът.
Стълби, до небето опрени
земята ще разтърсим тоз’ път.
Чумави
и прокълнати
бледи и
мъртви
всичките – братя.
Без крака
с разбита уста
с издути ръце
без крила, без лице.

Ратаят воин става
срещу предадена клетва.
Кръв за вяра
и вяра за кръв
и теб ще забием на летва.
И рояк, рояк
пчели без жила
ще хапем, ще плюем
вяра искаме за кръвта
вяра
вяра
вяра истинна за всяка душа!

и малко продължение на тематиката, уви, отново заради фронтален сблъсък.

Lex Talionis
/душа за велика душа/

Много
прекалено ти се събират
и дишат от отровата
и пият от прашасалото вино
и пият
и пият
и пият
всичките тези мъртви.

Когато разкъсаш длани
виждаш отвътре навън
отвътре...навън -
бяла приказка,
черен, черен сън.

А аз ще разкъсам дланите
не моите, не
а твоите -
за да потърся право
да потърся обяснение
да изсмуча отровата
и без наведена глава
без капка примирение:
ще поискам нашето желание
да кажеш защо
да кажеш и как
да те счупим
скършен пъзел в едно
да те сгърчим въ’ мрак.

Защото безмълвният зов
нивга Бог не ще се нарича.
И всяка уста и око
от тук до безкрая
лъжите и светлините
ще отрича.
ще отрича.
ЩЕ ОТРИЧА.
Lex talionis
&
Lex draconis.

С последния дъх те проклинам
навеки и отвъд времената.
И глас-дар като вихър аз имам
от името на всички, които уби
всички, които чакат разплата
аз теб, чудовище-Бог, проклинам.

"Много смърти и много тъга. Човечеството винаги е било закърмено с тях, пяло е под развято знаме, пяло е, докато не е изгубило живеца. Грешно е да се твърди, че не трябва да обвиняваме божественото начало, след като някои вярват в него. Където вирее вяра, обвинението преражда идеите и ги формира.

Виновни винаги има. Но от страх да погледнем в себе си, виним предполагаемият ни, налудничав и жесток създател. Отраженията са по-бледи от оригинала. Числеността не е извинение. Няма извинение.

И някой ден ще плюем с презрение в очите на този, който ни създаде, за да ни убие."

Почивай в мир Настя, която не познавах. Както и всички други - деца на едно обречено творение.

аз такива таланти нямам ,но стихотворенията са страхотни

Gormoth...страхотно стихотворение...невероятно...



Своя Бог създадох сам,
а всъщност Бог не съществува.
И себе си отново ще отдам,
на всичко, що наистина светува.
....нова ми е любимана част от него...страхотни думи