Малко философска темичка.
Какво предизвиква подобно държание, каква е целта на унизяването, удоволствие ли му доставя на човека да се държи отвратително с някого. Дали това задоволява някакви негови лични потребности или е плод на комплекси, на скука, на пълен непукизъм. Гордостта ли се наранява най-много, доверието или пък е наказание за някаква проявена наивност.. въпросите и казусите са хиляди.
И накрая: вие унижавате ли и вас унизявали ли са ви някога.

Не могат да те унизят, ако сам не го позволиш. Както и да се отнесат с теб, имаш избор - да излезеш от ситуацията с чест и достойнство, т.е. като морален победител - или поради слабост да играеш ролята на жертвата. Т.е. унижението е в главата ти и ако ти самият не го възприемеш като такова, то ще си остане просто неетично* /*смекчена формулировка/ държане от страна на някого си.
Няма нужда да се ровиш в механизмите, пораждащи необходимостта на един човек да унизи друг, просто защото няма да стигнеш до никъде. Най-често се дължат на несигурност в себе си и комплекси. Но унижението не е част от човешката природа, защото не всеки го практикува върху околните.
Нещо важно - хора, на които им пука за теб, не биха те унизили. Така че си има и добра страна - разбираш кой си струва вниманието, усилията и чувствата, ако щеш, и кой - не.

Унижението е интелектуалният еквивалент на боя...

...а нивото на комплексарщина - психическия еквивалент на самоотбраната.

само в редки случаи...

Унизен може да бъде само този, който има за какво да бъде унизен. Ако човек е наясно със себе си и с всичките си недостатъци, не ги крие а си ги признава, не е пълен до козирката със самочувствие и не позволява егото му да му диктува начина на живот, то тогава няма какво да го злепостави и унизи.

Доста са спорни и субективни тези неща... в някои случаи например ако някой те ебава или ти се присмива за нещо умишлено пред други хора, тогава ако щете на най първосигнално ниво има два варианта: или се замисляш "абе, дали не е прав" и се разреваваш, или на свой ред да почваш да храниш "ше ти е*а майката, малоумник, еди-кво си", за да поставиш човека на място.
Щото докато премислиш, докато съобразиш кво се случва в момента....обикновено прозрението за това, което се е случило, идва след време.
А някои хора просто не могат да си позволят друг да има последната дума, тогава вече говорим или за наранена гордост (в идеалния случай) или за комплексарщина.

ама как така "се разреваваш"?

Образно казано. (не че аз не рева )

Абе, не знам доколко бе намясто онзи твърде брутален пост на Боромир в темата за ревността, ама тук почти ми се иска да се подпиша под думите му.
Ти си изгради здрава (в смисъл хем на силна, хем на здравословна) връзка със себе си, пък нека някой се опитва да те унижава. Помня случаи, в които са пробвали - за 2 пъти се сещам, не повече - не помня обаче да са успявали. И двата пъти беше онзи преподавател, за който говорих у Киро (май с Иво и Боби говорихме, да). Е, от трите момичета в курса, не успя да разреве само мене - а положи титанични условия, признавам му го. Ситуацията беше "говори си, не ми пречиш".

Идеята е, че всичко е в главата ти - ако сам не се уважаваш достатъчно, ще те унижават както си искат. В противен случай - нека опитват. Керванът си върви, а отстрани е забавно, защото става ясно колко жалки са опитите.

Унижението зависи и от човека, който го прави. Ако много държиш на него по различни причини, може и да успее, въпреки високото ти самочувствие...

Именно... освен това ако искаш да отговориш, но загубиш ума и дума, имаш чувството, че от ноздрите ти ще изригнат две кофи разтопена лава.

Споко, тва са само сополи...

хахаха, голем образ си
тука се философства, не си мерим.....оригиналностите

Чакай малко сега... ако тръгне да ме унижава някой, на когото държа, предоговарям статута му в движение и, докато успее да си завърши изречението, вече далеч не го уважавам толкова => мога (като имам способността и имам позволението) да го отсвиря, както си искам.

Самосъхранение. Работи безотказно.

И друго - критика не е равно на унижение. Говоря за целенасочените грубости и бездушни усилия, които някой би положил, за да ме съсипе. Формулата е точно: "говори си, не ми пречиш, не си важен за мен - истински важните хора не биха се държали така с мен."

You have been weighed, you have been measured, and you have been found wanting. In what world could you possibly beat me?

Нещо такова...