Един човек както си вървял по пътя и видял пред един магазин се реди огромна опашка. Отишъл той зачуден за какво чакат всички тези хора, па запитал единия: "Извинете, за какво е тази опашка?". "Как за к'во? За жмуди!"- отвърнал раздразнено човекът от опашката. Нашият човек продължил: "А какво са жмудите?". Като промълвил това и цялата опашка се обърнала към него и се чули гласове: "Тоя пита к'во е жмуда!", "Тоз не знае к'во са жмудите!" и се хвърлили срещу незнаещия и го пребили така лошо, че цял живот да помни. Минало се месец, минали се два. Пребитият вече се повъзстановил и се движел свободно, когато не издържал да я гледа тая огромна опашка, дето всеки ден се реди, па отишъл отново и пак питал: "Извинете, за какво чакате?". "За жмуди!"- отвърнали в хор двама-трима. Като ги гледал кротки и възпитани, нашият човек избрал най-костюмарския офисджия, с оплешивяваща глава, нисък, свит и с очила, който му вдъхнал такова доверие, каквото кротко печено агънце не би могло, та го запитал така тихо, че никой друг да не чуе: "Какво значи жмуди?". Тоя ниския като чул това и като почервенял целият, сграбчил нашия човек и извикал с треперещ от гняв глас: "Тоя пита какво е жмуда!" и като метнали всички незнаещия, такъв бой му теглили, че здрава кост не му останала. Минали се месеци, нашият човек свалил гипсовете и поумнял вече се наредил на опашката, но без да говори с никого за нищо, та кротко си изчакал своя ред. Когато се изредили всички преди него, той застанал пред продавача и казал: "Едно кило жмуди." Продавачът дал един плик на мъжа, казал му цена, разплатили се и се разделили. Нашият човек излязал с нетърпение от магазина и отворил плика и що да види? В плика имало най-обикновени жмуди.

Всъщност винаги съм се питал, Жмудь се нарича само районът около Каунас или цяла Литва ("Литво, отечество, ти си като радост...")

Жмуд, жмудско воеводство (пол.) - историческо название на част от Литва. Жмудянин, коренен жител на Ж., преселник от Ж., езичник (прен.).
Имам едни литовци на скайпа, ще ги питам точно кое е някой ден.

- Професия?
- Поет.
- Кой Ви е определил за поет?
- Смятам, че това е Божия дарба.
- Без религиозни демонстрации, моля. Гражданство?
- Смятам се за поданик на Великото Литовско княжество.
- Вие подигравате ли се със съда?
- Не повече отколкото той с мен.
- Явно смятате, че като симулирате невменяемост, ще се отървете по-леко, гражданино.
- Все пак моля да бъде протоколирано, че съм поданик на Литовското княжество. Според Конституцията на СССР имам право на самоопределение, а дали съм луд, ще кажат специалистите.

Из стенограмите по процеса за тунеядство срещу Йосиф Бродски
И така, май Бродски е бил жмуда. Да го почетем:
Страницу и огонь, зерно и жернова,
секиры острие и усеченный волос -
Бог сохраняет все; особенно - слова
прощенья и любви, как собственный свой голос.


Това ще стане любимата ми тема!

Ученик, който не знае за жмудите, закъснява за час:
Учител: Защо закъсня?
Невеж ученик: Защото автобусът блъсна котка и шофьорът спря и започна да й прави изкуствено дишане, ама се оказа, че бил алергичен към котки без да знае и трябваше да чакам следващия автобус, който се развали по пътя и съм идвал пеша.
Учител: Така е, който не си прави сметката.
Невеж ученик: Е как да предвидя, не съм Исус.
Учител: Напусни часа ми, че да се научиш да не ми отговаряш.

Ученик, който знае за жмудите, закъснява за час:
Учител: Защо закъсня?
Вещ ученик: Защото съм голям шеф и ще правя каквото си искам.
Учител: Напусни часа ми, че да се научиш да не ми отговаряш.

Извод: който знае за жмудите, знае как да не си губи времето и нервите с глупости ;)

Тая тема е много свежа ^^

Интервю с най-обикновена жмуда:
Човек: Откога сте жмуда?
Жмуда: Откакто ме нажмудиха.
Човек: Добре... с две думи- какво постигнахте като жмуда.
Жмуда: Измислих портокаловия сок.
Човек: Вие сте по-стара от портокаловия сок?
Жмуда: Не, портокаловият сок е по-млад от мен.
Човек: Колко литра портокалов сок има на земята в момента?
Жмуда: Зависи дали смятаме некачествения.
Човек: Кажете със и без да го смятаме?
Жмуда: Не знам.
Човек: Гордеете ли се, че сте жмуда?
Жмуда: Супермен гордее ли се, че е супер?
Човек: Как ви личното име?
Жмуда: Х872К9973ПК8432С1
Човек: Няма да питам за фамилното... Как се размножават жмудите?
Жмуда: Чрез разжмудаване?
Човек: Кое е любимото ви занимание?
Жмуда: Жмудене.
Човек: Ако можехте да внесете голяма промяна в света, каква би била тя?
Жмуда: Щях да открия нов сок, че портокаловият ми омръзна вече.
Човек: Желая ви приятно жмудене.
Жмуда: И аз на вас, приятно човечене.

Петровден е далеко, 29 юни, може да пращате до тогива. Почваме отзаде напреде. Пръвото митично животно са казва ЖМУДА. По-доле следва текстът, с който тава животно е представено.

Я малко мое а съм закъснел, щото не знам баш коги е Петровден, ама сакам да кажа за една митична форма на живот у нашио край, Червен Брег, вика се ЖМУДА.

Тава а женско да го е..а, има си пичка и сички екстри, псуе кат пустиняк и реска мастика - излива ги кат кофа водъ в крътичина. Кат са нажмуди яко и почва с едни боторе да клефуца из площада цела нош, да не моат да спът ората.

Вижте и тук - http://bg.oxypedia.net/wiki/%D0%96%D0%B ... 0%B4%D0%B8

в друг един форум откривам: ЖМУДА - нискоинтелигентен, асоциален и неориентиран ментално и психологически индивид, склонен към онаниране и социопатски постъпки.

Жмудата си остава мистерия >.<

М'че то и аз съм бил жмуда, значи. Ама нека ми е зле, с такива колежки жмуди - резултата на гугъл за Żmuda

Да не започне да се говори за "криворазбраната жмуда"...

малко предистория... стихотворението на Каръл много ме плашеше, като бях малък и винаги съм искал да му отмъстя

Моржа, Дърводелеца и Жмудите


Дърварчето и Моржа
вървяха най-отпред,
брегът на океана
бе целият във смет.

Дърварчето помисли,
че няма да е зле
да дойдат двеста жмуди,
да има да е*е.

А Моржа беше гладен.
И сети се отде
ще вземе толкоз жмуди
да има да яде.

Понеже бе и жаден,
наведе се и пи,
изгълта океана,
водата пресуши.

И Жмуди се видяха.
Те бяха много зли,
че тъй ги прее*аха -
водата пресуши

рапон нещастен някъф.
Тогава Царят Жмуд
каза: "Сегичка вие
ще видите лобут!"

И жмудите юнаци
нахвърлиха се зли.
И жалките тъпаци
станаха на трохи.

На Vaskes, който ми даде идеята

Чък Норис vs. Жмудите

Падна прохладна лятна нощ,
гореща и задушна,
до гуша в кадифен разкош
дебели хора нещо шушнат.
И всякакви таквиз неща
в среднощното си бдение
Великият и зъл Баща
приемаше като видение.
Чък Норис казваше се той
и беше зъл и гладен.
И бе голям и лош герой.
Премного кръвожаден.
С юмрука си железен Чък
пронизваше дърво и камък.
Пред него като Доналд Дък
бе великан, голям кат' замък.
Но имаше една мечта,
все още неосъществена -
да му пристане за жена
дебелата сирена
от острова на Жмудорок,
опасно там е като в ада!
"Но знам, ще буда аз нащрок,
не ме очаква изненада!"
Пристигна нащият човек
на острова напет, нахакан.
Пътуването трая век,
но той не се оплака.
Приготви се за битка Чък,
приготви се за битка Норис,
опъна жмудения лък,
наплюнчи мъничко отгоре.
Огледа се. Видя
петнадесет мънички жмуди,
хвана го нещо веселба
почна юнака да се чуди:
"Аз мамката съм ви е*ал,
та вие сте напълно луди -
какъв е тоя сериал -
Чък Норис срещу някви жмуди!"
Но нещо странно се случи
с подредбата на наще жмуди -
събраха се надве-натри
във причудливи амплитуди.
И не е нужно да си слон,
да помниш туй, което стана
във сериалчето "Волтрон",
което знаем от екрана.
Формиран беше Жмудорок!
Той бе огромен и трещеше.
А Чъки, малък мушморок,
дочу как майка му крещеше:
"Чъкинчо, бягай у дома,
достатъчно навънка беше!"
Но късно вече бе за Чък,
но късно вече бе за Норис,
и Жмудорок като с кльоцък
разцепи го и го разпори.

Тфа е голяма глупост.....