Ми то и аз да се жална по темата. Както някои от вас вероятно знаят, аз съм завършила ГПЧЕ "Ромен Ролан" в Стара Загора. Един прекрасен ден директорката обяви конкурс за проекти за графити, които да бъдат изрисувани на част от стената, която гледа към двора и която иначе е наистина ужасна. След пресяването на предложенията, бяха одобрени около десетина рисунки и авторите им получиха правото да ги реализират - както се досещате, цял ден кипеше творчески ентусиазъм: то не бяха спрейове, пък четки, бои, разтворители... Една съученичка също беше сред одобрените "артисти" и рисува Фред и Уилма Флинтстоун. Станаха направо като живи - дива радост и прочее. Даже директорката се беше усмихнала, което, повярвайте ми, не се среща често из коридорите на нашето училище.
Както и да е - стената наистина светна.
На другия ден - познайте: всички иначе прекрасни рисунки бяха напръскани със зелен спрей. Елементарна вандалщина - просто ей така, за поразията. Едно от момичетата, което беше рисувало, плака. След това ги изтриха и сега е оставено само едно малко динозавърче до стълбите (май имаше и едно леко грозновато цвете, трябва да мина да проверя).
...
Ениуей. Мисълта ми е, че съм окей с тези неща, когато не са самоцелни и вандалски и когато са одобрени от съответните... институции, органи или който е заинтересован от мястото, където ще се рисуват. Понеже едно е това, което правиха съучениците (с разрешение, проекти, УМЕНИЯ) и друго е някакви Crews да ти се разписват с маркери на новата бяла врата на блока (справка - съседите; преди десетина дни и на нас ни сложиха такава и с татко сме се хванали на бас колко ще издържи) или да драскат със спрей Beroe Hools на стената (справка - блокът на баба и дядо). Пълна свинщина.
Не знам дали линкът ще ви се отвори, но тия графити във Финландия много ме радваха:
http://www.facebook.com/home.php#/photo.php?pid=921087&id=673013837. Само че бяха ограничени в рамките на един подлез и никъде, ама никъде по стените на сградите нямаше извращения.
...
Което ми напомня, че най-бившият ми беше вандалствал в моя чест и имам удоволствието да гледам резила всеки ден, когато съм в Стара Загора. Голям срам беше това - още не мога да повярвам, че беше решил, че това би ме зарадвало. Наистина си беше изненада.

Ако не ме беше срам, щях да го снимам.
