Тръгнах да пиша първо в "шашард"-темата, но постът ми стана прекалено дълъг, а и вече за пореден път ми се случва да попадам на откачалници (справка - ако въобще още има някой, който не е разбрал..) та реших направо нова тема да пусна. Тамън някой вземе да прояви солидарност и да разкаже и той нещо
И така.. официално и Пловдив ме приветства с откачалниците.
За да не добиете грешна представа, че съм груба ку*ка (е, понякога съм, като се налага) държа да отбележа предварително, че последните три дена съм в отвратително настроение от типа:
- Умри. Умри. Умри. И ти. Умри. Умри.
Та..
Излегнала съм се с една приятелка на една пейка в центъра на Пловдив и до нас идва един чичкодядка, който точно когато сядахме на пейката се изпика в едни храсти на 10 метра от нас. Сяда той на съседната пейка. Мина се не мина минута и каза:
- Ей, момичета.. Момичета.. Ако бях по-млад, щях да дойда да ви тропам. (тропам!?!??!?!?! това е или много нов или много стар израз за мен..)
Аз отговарям:
- Ако мен не ме мързеше толкова щях да стана и да ти трясна един.
Мълчание. След малко:
- Ааа, извинете, извинете.
След 10-15 минути, явно събрал отново кураж, се изправя и застава пред нас и когато вече си представях как ще му загася цигара в гениталиите, ако направи и най-малкия жест, че ще сваля панталона, той отново поде:
- Ама момичета.. много сте.. комплименти, комплименти, много сте.. (търсещ думата, правеше някакви жестове с ръце а ла дирижирам с разперени пръсти) много сте..
Аз:
- Да, да.. разбрахме го още когато се изпика пред нас преди малко.
- Кога съм пикал пред вас?
- Нали се извини преди малко, нека е имало смисъл. Айде (и правя жест с ръка а ла фащай си пътя).
С какво изведнъж взех да ги привличам тея хора?! Не разбирам.
