Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.

На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи

С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.

Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.

И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.

И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.

Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.

Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.

По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.

Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.

Правя любов с твоята сянка
и нито за миг не искам да спираме.
Телата, душите, сърцата си сливаме
и път до звездите заедно откриваме.

Твоята кожа до мойта трепери –
сладостен допир в бледа мъгла.
Моите коси буйно разпилени
долавят всяка твоя тиха мечта.

Двама стоим един в друг загледани,
нежно вплели в прегръдка тела.
Тайно надничам дълбоко в сърцето ти,
но сънят ме оставя да търся сама.

Паган,кое училище е ПГМКР "Св. Никола"?

///Бившето ССУМОР.Смениха му името заради това,
че в ЕС нямало средни специални училища.///

За първи път
Посрещам новия сняг
Не във вкъщи.

Този път не е светло и бяло –
Вече дори аз не съм същата.

Не видях да падат снежинки,
А плахо се сепнах в нощта.

Две невинни детски ръчици,
Две протегнати малки слънца

Връщат стрия облик на зимната нощ
И е светло и бяло – и е всичко любов!

От утре, по-нежно събуден,
Светът ще е по своему нов.

Мен пък ме е срам.Иначе и аз пиша