Разбира се, че ще има анкета, аз поддържам висок стандарт на теми, които пускам...

Напоследък съм забелязал един конфликт, който уж считах за решен - чуството за хумор срещу чувството за национален идентитет (it's a thing!) - като мерило за националното ни тесногръдие.

Много хора в България има чувство за хумор - факт.
Много повече обаче имат смахнато чувство за патриотизъм - факт.

Тези два факта се сблъскват, когато си направиш бъзик с "нещо мило и родно", например химна... знамето... или Цар Симеон Първи... или Мадарския конник... (има доста вицове за Хан Аспарух, учудващо за мен)

За мен не би трябвало да има объркване на степените, кое е на първо място - винаги шегите, хумора, сатирата, бъзиците, гаврите, иронията, сарказма и пародията са най-горе на пирамидата с ценности. Национални и исторически неща и личности заслужават уважение, но не и забрана да си правиш горе-изброените неща с тях. Напротив - това показва широка скроеност и отказ да робуваш на псевдопатриотизма, който е характерен за нациите с лошо самочувствие и комплекси. Стигането до там да отричаме това изконно право на шеги, значи има нещо сбъркано с народа ни. В мисленето ни. В манталитета ни. Мога да дам десетки примери за нации, които сами си гаврят герои и велики личности от историята си, национални символи и т.н. Най-лесния пример е да си намерите комикс за Астерикс. Другият вариант е Саут Парк.

Аз съм против ограниченията и табутата в сферата на шегите. Сега обещаната анкета...

Защо да е псевдопатриотизъм да уважаваш паметта на хора, дали основата на държавата, която имаме сега. Това да осмиваш, каквото ти падне, за мен е признак за тотална липса на ценности. Спомням си, че веднъж доста се издразних на някаква пародия на "Опълченците на Шипка", сътворена от сценаристите на Слави. Това не е висша проява на чувство за хумор, а гавра. А хората, които обикновено си правят подобни гаври с химна, знамето и така нататък често се оказва, че не знаят основни факти, свързани с националната история - датите на Съединението, обявяването на независимост, кой е авторът на химна и т.н. Не мисля, че един интелигентен човек, дори без да претендира за ревностен патриот, би си позволил да осмива хора и събития, изградили националната история. Това май ме поставя в категорията на "тесногръдите".

Мога да се пошегувам за химна с приятел, с баща си, но за мен е неприемливо да го правят "популярни" личности, чрез ефир, някаква медия. Иначе е ясно, че можем да се избъзикаме за брадата на Ботев, как е починал Вазов или някой по-черен хумор на някои други теми.Но не и да го слушам по телевизията или политици да го правят пред цял народ .
Като черния хумор за някои болести или за деца...може да си пуснете някоя реплика между приятели и да се посмеете, но не е приемливо да става пред цял народ.

Две думи: Jimmy Carr.
Още две думи:... е гений.
Малко пояснения: няма тема, събитие или процес, с които да е недопустимо да се правят шеги. Разбира се, шегите са смешни само когато са интелигентни - това е хумор; другото е само признак на недостатъчен интелектуален капацитет.

Значи да го разбираме така:

Ако кажа виц за Левски, примерно мръснишки виц, всички българи ще са скандализирани и ще ме линчуват на място, но когато половината стадион реве "К^р за Левски" - на никого не му пука, напълно нормално?

Или когато в "Как се запознах с майка ви" си правят та$ак с Джордж Вашингтон, няма проблем, забавно е, защо да не се посмеем, но ако в България се пусне същата шега за Стефан Стамболов, веднага става скандал?

Смешно ли беше когато в "Джони Инглиш 2" главния герой преби кралицата с поднос? Да сте чули да са линчували актьора или да са го съдили в последствие?

Или ако пуснем виц за живота в Перник, или Врачанско... или Бургас... или СлИвин, това е напълно в нормата, но когато някой чужденец се бъзика с България като цяло, това е международен скандал и всичко го мразят и искат да го набучат на кол?

Имаше един термин за подобни феномени, ама как беше точно... две думи бяха, нещо двойнствено уж... я подскажете?

Това е техен проблем, че се бъзикат с националните си символи.
А и лично на мен не ми допада "К*р за Левски"...от ЦСКА съм, но някой футболен запалянко може да мисли по друг начин.
И има разлика от шега до шега.Едно е хумор, друго е гавра.
На някои неща не трябва да се посяга.Ако се гаврим със всичко какво ще ни остане...
А аз съм изключително проста, мога да бълвам глупост след глупост и да се шегувам с невъобразими неща и да говоря гнусотии до безкрай. Но трябва всяко нещо да има мярка и да се преценява къде и пред кого го говориш.Защото се случва да дадеш пример...лош пример.

Всичко (и всеки) подлежи на шеги, няма табута и ограничения!

Тука се сещам за един цитат

"How did we get it into our heads that we have the right to not hear anything we don't want to? We don't!"

Не виждам как може да се шегуваш "интелигентно" с Батак или Левски например. Моля някой интелигентен да ме просветли, щото тая тема инак ми се вижда абсолютно безмислена

Значи трябва да приема циганетата,сложили портретите на Левски и цар Борис на оная си работа,за изобретателен хумор,така ли?

Да се избъзикаш със знамето, Цар Симеон, Мадарския конник.. Не виждам друга причина да го направиш, освен да демонстрираш по нагъл начин, че можеш да го направиш. Е, и? Ако бъзикът е наистина качествен - ок, ама да се бъзикаш просто щото си решил, че трябва.. Изглеждаш точно толкова нелепо, колкото и тези хора с изкривено чувство за патриотизъм, които квичат за щяло и не щяло.

Divide Et Impera

Ето това е на власт в момента в тази държава. А на хора като Кристо мога само да им пожелая близки срещи от третия вид с орките, ебаващи се с националните ни символи!

Подобен тип мислене е една от причините за настоящата тема.
Хора с подобни изказвания и начин на мислене заслужават точно подигравки, гаври, бъзици и осмивания.

Макар че, като гледам Бог вече ме е изправарил по отношение на гаврите спрямо теб, егаси бързака, брат...

С някои неща гавра не бива. (Защото всички трябва да се научим да правим разликата между шега и гавра.)

Нека да го кажа така - обичайно всеки човек си има слабо място - нещо, на което държи много, нещо, което възприема наистина сериозно. И когато някой друг почне да се е*ава с това нещо, напълно нормално е на човек да му стане неприятно, даже обидно. Това си е напълно в реда на нещата. И повечето възпитани, културни хора разпознават тези теми и най-малко от чисто уважение към човека отсреща не си позволяват хумористични своеволия.

Въпросните някои "мили и родни неща", които се споменават в първия пост, следва по подразбиране да влизат в гореописаната категория. Без такива символи като химна, значими исторически личности, знамето ни и т.н., които определят националната ни идентичност, ние ще останем без нея. Като не ти дреме за тези символи, дреме ли ти изобщо, че си българин? Дреме ли ти от каква националност си, от каква националност би могъл да бъдеш, дреме ли ти за съществуващите по света националности изобщо? Предполагам, че не. Нямам против, глобализмът напоследък се разпространява все повече и повече. Но щом си глобалист, прояви малко уважение към тези хора, за които тяхната националност е нещо значимо. Недей да се гавриш с важни за тях неща, недей да ги караш да се срамуват, задето върху твоята лична карта срещу "гражданство" пише България.

Флъфка много добре си го каза - липса на ценности, ниска култура, ето това показват и демонстрират гаврите с националните символи. Пък и свободата не е абсолютна и неограничена - границите й се простират само дотам, където започва вредата върху другите.

Тогава в този ред на мисли, поредицата "Бай Ганьо" която се гаври с типичните български черти, да не би да е забранена и хората да я изгарят масово на клади?

О, чакайте малко, от МОН са решили да се изучава в училищата, въпреки, че откровенно се бъзика с нашата националност.

Граница трябва да има - но тя трябва да е в закона. В притовен случай всеки сам си слага капаците на очите и сам решава, колко да скрива и колко да показва. Хората са различни, съответно едни ще вярват в някакви слепи идеали, други ще виждат пищовите на голия корем. Затова винаги ще има обидени - но обидени не от думите и идеите, а от това, че някои като тях има по-голяма свобода в мислите си, която сам си е наложил, а те - не. Това е обидното "защо той се смее на нещо, което аз не приемам за смешно" - хората мразят да са на лошия край на шегите и бъзиците, защото се ръководят от его. Но широкоскроен човек и със самочувствие би приел с усмивка шегата и би върнал жеста с друга шега.

Ето ви пример:
"Бай Ганьо, американеца и французина се качили на самолет.Всеки трябвало да познае над коя сдържава летят.Пръв бил американеца.Той казал, че се намират над Америка.Другите го попитали как е разбрал, той отговорил
-Ето я Статуята на свободата.
Бил ред на французина, който казал, че летят над Франция, защото видял Айфеловата кула.
Дошъл редът и на бай Ганьо.Понеже в България няма толкова високи забележителности, показал си ръката навън.Казал, че са над България.
-Как разбра? - попитали го останалите.
-Ами, откраднаха ми часовника."

Този вид обиден ли беше?

И още 1 въпрос - как може да слагаме граници на мислите, идеите и посланията - неща които не признават ограничения и показват доколко сме израстнали като личности. Затова темата има такова заглавие - дали народът е пораснал дотолкова или си седи на едно място...

Кристо,

С теб няма да споря, впрочем с никой няма да споря. Много съм спорил някога, сега просто си действам по задачите.

Ти вземи да дойдеш на някоя форумна среща, да чуя тези думи лице в лице.