...07 юли 2006 г., 4 курс на МО завършват сесията си, последния изпит се провежда на 4 етаж, Северно крило на Ректората. Изпитващият професор е на завидна възраст и изпита тече по-бавно от захаросан мед в зимна утрин, което кара няколко студента да отидат на бира...това не помага, тъй като опашката пред врата бие по метричност опашките за хляб и нляко през социализЪма, затова те отиват пред железните решетки на 5о-я етаж да покоментират тайните на Външната Политика, по която предстои да ги препитат...

Скелетът на огромният мамут {който всъщност е ДИНОТЕРИУМ но на мен ама хич не ми пука как се казва, след като не е мой трофей}, лежерно висящ насреща е добре познат на всеки изкатерил висотите на 5-я етаж на Северното крило на Ректората. Железните решетки пред него сякаш ти казват "тоя не е тревопасен" или поне "Tresspassers shall be shot". За 4-ъе години в СУ винаги сме си мислели че горе има експонати, пазени само за практикуващите археолози и палентолози. От отдавна с колегите сме се чудели какво има вътре...

Чудехме се и в този слънчев ден, окончаващ сесията ни и висящ като Дамоклиев меч над бедните ни кухи главици. В този момент иззад решетките се показа една жена, която според нас би трябвало в типичния за СУ стил да изръмжи "Ко търсите вие тука веее я мааааршш!!!!"

Разговора замлъкна в очакване на неизбежното... ...и о чудо! Жената каза "искате да влезете ли?" и извади връзка ключове... Веднага разбрахме че това не е халюцинация породена от бирата и зарадвани от неочакваната възможност се шмъгнахме в Музея като комар под мека завивка на млада девойка.

Оказа се че 5-я етаж на СУ е зает от Музей за Палеонтология или каквото и да е... Оказа се че входа е свободен, а студентите са добре дошли, както и че винаги някой от служителите там, преподавател в съответната катедра, е на нашите услуги и готов да ни разведе. Датата 7 юли се превърна в най-полезния ни изпит, а ние започнахме една обиколка из дебрите на миналото...

Скелетът на мамута е истински както се оказа, сглобен изцяло от истински кости, и голям достатъ4но, че в скелата му да се побере един днешен слон. Вляво от нашия нов приятел имаше всякакви вкаменелостии фосили, както и няколко чифта пра-стари бивни, отзад - макети на скелети на черепи на динозаври , а от дясно- праисторически рибета. Обиколихме вси4ко набързо, като нашата водачка ни обясняваше подробно кое какво е и от кога е. Оказа се че България е била древно море, поради което тук динозаври не е имало, само рибки, корали, амонити, и след това мамути.

Помещението се оказа доста малко и точнокогато се готвехме да си тръгнем чухме невероятно неочакваните и пряитни слова " А сега ако искате ще ви разведа из залата с експонатите, само че е много топло..." Естествено в стаята ни за изпита щеше да ние е мн по-горещо, затова с радост навлязохме в дебрите на музея....

В основната зала бяха подредени най-различни видове амонити, мешести, мидички, корали, и всякакво вкаменелости, както и истинските бивни на странно слоноподобно с 4 бивни!!! Имаше и макет4е Помещението бе огромно, но не мисля да описвам всичко там, пък и целта ми е да ви накарам да идете там. Експонатите са наистина интересни, а обясненията които получихме бяха меко казано много богати и интересни. Студентите и гражданите както разбрахме, са винаги добре дошли, а вниманието което ни се оказа беше впечатляващо. Естествено както на всеки покрив, така и в музея имаше течове, които вероятно вредят на експонатите, но пък дано студентите забогатеят и направят дарения Лично аз бих искал да се разрастне този музей, и да го посещавам още много пъти.

За съжаление малцина хора знаят за съшествуването му, и именно това ме накара да напиша тази статия. Това е място, което е жалко да бъде пропуснато, още повече че за мен това е най-стойностното място в Ректората. Пожелавам ви да посетите музея на покрива на СУ, не вярвам да съжалявате. И да поздравите мамута! Той е пич!

Наистина, всеки които се интересува, пък и да не се, от такива неща, нека посети 5-я етаж на ректората... ние лично съжалявахме като си тръгвахме... Беше най-полезният изпитен ден от 8 сесии които преживяхме.

07 юли 2006, някъде около 13.00 на обяд - 120 човека от МО 4 курс все още напират да бъдат изпитани, а група македонци е набарала апокрифно копие на тест и се опитва да вникне в тайните на българския с въпроси "братино али що значи ово?" Хората се питат "ще мина ли или да, какво ще става " и т.н., а няколко студента с широки усмивки слизаха по стълбището от 5-я етаж на ректората. така е винаги, някой хора знаят как да си оползотворят Времето, знаят какво си струва да се види и направи... А изпита, изпита го взеха, но това е една друга история...

Колеги и бъдещи колеги Посетете въпросният музей... гарантирам ви че в Ректората това ще е едно от най-стойностните преживявания които ще имате

ее при тази малка реклама на музея ,която си спретнал, няма как да не се посети когато имам време.. ще обясниш къде ,как и тн и ще съм на линия да видя този мамутски скелет

знаех си че мога да разчитам на тебе ще те водя, и останалите желаеши също.. мн беше яко! а и за предпо4итане пред изпита

Луд ли си!?Как няма да го посетя!?
Като дойда ще водиш и мен

ходи, ходи, ама така и не научи, че въпросното животно не е мамут, а деинотериум... еееех, всичко аз трябва да те уча значи ...

Хех, оня ден научната ми ръководителка ме светна за тоя мамут. Синът й ходил на някакви курсове там и някакъв ги замъкнал да гледат музея. Та и аз не знаех, че имало такава антика на тавана в Ректората

Много ме мързи в момента, затова утре ще прочета разказа, само да отбележа, че скелетът не е на мамут, а на динотериум

Едит: добре де, прекръстих го!

Аз пък вси си вися в библиотеката под мамута. В интерес на истината, знам, че горе има музей, но мислех, че е заключен и не се пуска никой вътре, както каза Берс в типичния СУ стил...Но ще идем да разгледаме!

брей знаех за динотериума но не и че има много други експонати. странно че от биолозите любители на палеонтологията не съм чувала може би не знаят ще им кажа

Абе, какъв е тоя музей на покрива, ве?!
Ше духне вятър и ше изпопадат експонатите по "Шипка"

Аз веднъж се осмелих да доближа желязната решетка и да надникна вътре в музея и една високоотговорна чистачка пламенно ме изгони

ми айде да се сбереме и да посетиме някой път, явно съм по-чаровен от пора

Ти ще влезеш пръв, пък аз ще се скрия между останалите, ама порският ми парфюм сигурно ще ме издаде