...07 юли 2006 г., 4 курс на МО завършват сесията си, последния изпит се провежда на 4 етаж, Северно крило на Ректората. Изпитващият професор е на завидна възраст и изпита тече по-бавно от захаросан мед в зимна утрин, което кара няколко студента да отидат на бира...това не помага, тъй като опашката пред врата бие по метричност опашките за хляб и нляко през социализЪма, затова те отиват пред железните решетки на 5о-я етаж да покоментират тайните на Външната Политика, по която предстои да ги препитат...
Скелетът на огромният мамут {който всъщност е ДИНОТЕРИУМ но на мен ама хич не ми пука как се казва, след като не е мой трофей}, лежерно висящ насреща е добре познат на всеки изкатерил висотите на 5-я етаж на Северното крило на Ректората. Железните решетки пред него сякаш ти казват "тоя не е тревопасен" или поне "Tresspassers shall be shot". За 4-ъе години в СУ винаги сме си мислели че горе има експонати, пазени само за практикуващите археолози и палентолози. От отдавна с колегите сме се чудели какво има вътре...
Чудехме се и в този слънчев ден, окончаващ сесията ни и висящ като Дамоклиев меч над бедните ни кухи главици. В този момент иззад решетките се показа една жена, която според нас би трябвало в типичния за СУ стил да изръмжи "Ко търсите вие тука веее я мааааршш!!!!"
Разговора замлъкна в очакване на неизбежното... ...и о чудо! Жената каза "искате да влезете ли?" и извади връзка ключове... Веднага разбрахме че това не е халюцинация породена от бирата и зарадвани от неочакваната възможност се шмъгнахме в Музея като комар под мека завивка на млада девойка.
Оказа се че 5-я етаж на СУ е зает от Музей за Палеонтология или каквото и да е... Оказа се че входа е свободен, а студентите са добре дошли, както и че винаги някой от служителите там, преподавател в съответната катедра, е на нашите услуги и готов да ни разведе. Датата 7 юли се превърна в най-полезния ни изпит, а ние започнахме една обиколка из дебрите на миналото...
Скелетът на мамута е истински както се оказа, сглобен изцяло от истински кости, и голям достатъ4но, че в скелата му да се побере един днешен слон. Вляво от нашия нов приятел имаше всякакви вкаменелостии фосили, както и няколко чифта пра-стари бивни, отзад - макети на скелети на черепи на динозаври , а от дясно- праисторически рибета. Обиколихме вси4ко набързо, като нашата водачка ни обясняваше подробно кое какво е и от кога е. Оказа се че България е била древно море, поради което тук динозаври не е имало, само рибки, корали, амонити, и след това мамути.
Помещението се оказа доста малко и точнокогато се готвехме да си тръгнем чухме невероятно неочакваните и пряитни слова " А сега ако искате ще ви разведа из залата с експонатите, само че е много топло..." Естествено в стаята ни за изпита щеше да ние е мн по-горещо, затова с радост навлязохме в дебрите на музея....
В основната зала бяха подредени най-различни видове амонити, мешести, мидички, корали, и всякакво вкаменелости, както и истинските бивни на странно слоноподобно с 4 бивни!!! Имаше и макет4е
Помещението бе огромно, но не мисля да описвам всичко там, пък и целта ми е да ви накарам да идете там. Експонатите са наистина интересни, а обясненията които получихме бяха меко казано много богати и интересни. Студентите и гражданите както разбрахме, са винаги добре дошли, а вниманието което ни се оказа беше впечатляващо. Естествено както на всеки покрив, така и в музея имаше течове, които вероятно вредят на експонатите, но пък дано студентите забогатеят и направят дарения Лично аз бих искал да се разрастне този музей, и да го посещавам още много пъти.
За съжаление малцина хора знаят за съшествуването му, и именно това ме накара да напиша тази статия. Това е място, което е жалко да бъде пропуснато, още повече че за мен това е най-стойностното място в Ректората. Пожелавам ви да посетите музея на покрива на СУ, не вярвам да съжалявате. И да поздравите мамута! Той е пич!
Наистина, всеки които се интересува, пък и да не се, от такива неща, нека посети 5-я етаж на ректората... ние лично съжалявахме като си тръгвахме... Беше най-полезният изпитен ден от 8 сесии които преживяхме.
07 юли 2006, някъде около 13.00 на обяд - 120 човека от МО 4 курс все още напират да бъдат изпитани, а група македонци е набарала апокрифно копие на тест и се опитва да вникне в тайните на българския с въпроси "братино али що значи ово?" Хората се питат "ще мина ли или да, какво ще става " и т.н., а няколко студента с широки усмивки слизаха по стълбището от 5-я етаж на ректората. така е винаги, някой хора знаят как да си оползотворят Времето, знаят какво си струва да се види и направи... А изпита, изпита го взеха, но това е една друга история...
Колеги и бъдещи колеги
Посетете въпросният музей... гарантирам ви че в Ректората това ще е едно от най-стойностните преживявания които ще имате
по принцип съм фен на всичко ново (за мен) ,а и на всякакви такива стари,странни, вдъхновяващи неща . но да не се отплесвам 
