аз съм членка на една асоциация, на коята няма да споменавам името, която се занимава с подпомагане на деца , изоставени от родителите си. организаираме на доброволни начала събиране на най-различни необходими неща за деца от домове из цялата страна. даваме им ги лично и като не са пари, знаем 4е ще си идат по предназн4ение, децата ще имат дрешки и играчки например , а няма да има изпият даренията. всеки, който има желание и енергия може да се занимава с това просто те кара да се чувстваш човек.


и без спам в тази тема.

не помагам - достатъчно съм беден и аз.. а старите дрехи ако стават за нещо, брат ми ги носи

Не им създавам проблеми

колкото и да ми е кофти, понякога наистина нямам да дам...

а колко са нуждаещите - е направо плашеща статистика

то това понякога си е много важно

Ситуацията с благотворителността в България е силно изкривена. Не мога да се съглася, че дарения за болни деца се събират по улицата от нахални младежи, които те спират и докато не им дадеш 1 или 2 лева не те пускат... ако все пак успееш да се отървеш, започват да крещят след теб, колко си алчен и не знам още какъв! Гадно е и не е искрено!
Колкото до събирането на дрешки, книги и играчки за домове за деца без родители или деца с физически увреждания - правила съм го... и после съм съжалявала. Не знам, каква е процедурата в София, но тук в Бургас като занесеш дрехи в такива домове, половината ти ги връщат... Под предлог, че били стари Аз като ги нося не претендирам, че дрехите са нови или ултра модерни. Дрехите са носени, изпрани, сгънати, не са скъсани и изглеждат прилично... Вече съм се отказала да събират дрехи за такива домове. Предпочитам да ги дам на близки деца, чиито родители също нямат възможност да им купуват много нови дрехи.

те също са "нуждаещи се" и това също е помощ

Не ми се иска да ги наричам "нуждаещи се" или "социално слаби"... Може би си права, ама аз не искам да ги приемам така.

ми незнам. всичко е толкова смотано

На нуждаещите е твърде общо понятие,не не пускам стотинки на просяците по подлези,кьошета и автобуси,не не ходя по домовете,има кой да ми износва дрехите,ако за това става въпрос.Играчките си ги пазя за спомен

Поздравление за темата.

Аз не съм членка на благотворителна организация,нито пък аз лично ходя да помогам на хора,но от малка съм научена от майка ми че като няма да нося някоя дрешка,по-добре да я отделя за даване.Давали сме страшно много дрехи - я на червения кръст я на една детска градина в която има деца изоставени от родителите си.И мисля че това всеки може да го прави - дори и само за да си освободи място в гардероба,а и като си помислиш че някои наистина има нужда от това...

аз също не пускам стотинки на просяците или на циганите.
като бях малка , винаги ми беше странно как баба ми винаги, когато някой просещ позвънеше на вратата , тя веднага му даваше да яде, някакви пари и ако има дете - му напълваше торба с разни мои стари неща...винаги ми е бил странен начинът, по който й се напълваха очите със сълзи като видеше майка с дете да просят .тогава й се чудех.сега ве4е я разбирам инстинкт явно. но ако не беше тя , може би нямаше да ми правят впечатление тези неща или поне нямаше да ме депресират .има ли някакво зна4ение изобщо...does anyone care?

Коктейлке, имайки предвид интересите ни, тази твоя организация наподобява една организация, в която аз скоро ще се включа, като нищо да е същата

Асоциацията е на българските майки .