Ама без чалгите на Слави-да не почнете да ми пеете сега "аз съм и ад и рай"...моля ,моля!

Не. Не вярвам в подобни неща.

Мен ако питаш и двете ги има само тук на земята – адът и раят са плод на човешката мисъл и въображение. Съответно нещо, което хората преди сума ти хиляди години (различно според различните религии) са забелязали/открили/осъзнали/.../ ги е накарало да си измислят тези две диаметрално противоположни (съответно взаимоподдържащи се) понятия. Иначе досега не е открито емпирично обяснение за съществуването на душата и за това какво се случва с нея след физическата смърт. Това ме подсеща за един анекдот:
Две ембриончета си говорят:
- Как мислиш, има ли живот след раждането?
- Не знам – никой не се е върнал, за да разкаже...
Та тъй като не знаем има ли някъде другаде ад и рай, предполагам, че ще трябва да се задоволим с познатите ни земни такива.

Я! Случайно току що ми се включи Judas Priest – Burn in Hell
Айде поздрав с Bob Dylan – Knockin’ on Heaven’s Door

Това е поличба колега ,явно някой иска да ти каже ,че има...

Ама аз не съм казал, че няма

Те са само кориспондентни на начина на живот,който всеки води..В смисъл са били страхотен, според мен, стимул да живееш 'праведно'-това е смисълът в тях!
А дали ги има или не- няма толкова значение...Важна е идеята !

Ако има според мен би било по-лошо от това да няма.Предствете си-Рая само някакв скука без "порочните" забавления тук на Земята,Ада само мъчения ...И всичко това до края на света и даже след него...

Няма нито бог, нито ад или рай, а религията е вредна субективизация и догма. Говоря напълно сериозно, даже обмислям да напиша манифест на атеизма или нещо такова.

Напиши, ще се радваме да го прочетем в най-скоро време

Не мисля, че трябва категорично да се отрича Вярата...все под някаква форма трябва да я има (но в умерени количества);а и според мен придава някакъв смисъл в живота.
Макар че днес тя има малко фалшиво и лицемерено проявление. Но пак казвам- важното е да я има...

Някой ден ще се разправяме лично...

Докато го напиша (което при моя мързел граничи с + безкрайност), може да попрочетете Ницше и, малко по-умереният, и доста по-логичен Бертран Ръсел (имаше една книжка, защо не съм теист и християнин или нещо такова). Също така хвърлете по едно око на френските философи рационалисти (в частност Пол Холбах).

След смъртта има нещо, но едва ли е Ад или Рай.

Аз смятам, че Ад и Рай съществуват тук на Земята и ние сами си ги създаваме. А колкото до живота след смъртта, аз лично вярвам в прераждането и че всеки сам избира какъв да бъде следващия му живот, с цел да научи нещо повече, да стане по-мъдър и по-съвършен духовно. Освен това вярвам, че всяко нещо което правим, независимо добро или зло, рано или късно ни се връща, ако не в този живот в следващия.

Според мен, животът след смъртта е измислен за да вдъхне някаква надежда на човечеството. Ако знаехме със сигурност, че като умрем - край, щяхме да сме малко или много паникьосани, а ако усетим, че наближава този край - щяхме да се побъркваме. И да го има, и да го няма - по-добре да си мислим, че има.
Аз се успокоявам с друго: Ако няма нищо, аз просто ще спра да съществувам, няма да знам, че съм съществувал, няма да има носталгия по живота и отчаяние от заобикалящото нищо (което също няма да е там, защото мен няма да ме има да го възприема).