forum.uni-sofia.bg
https://forum.su.schools.bg/

Какво не харесвате в себе си?
https://forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&t=7342
Страница 1 от 8

Автор:  Jamesmagno [ 07 Юли 2007, 01:14 ]
Заглавие:  Какво не харесвате в себе си?

Аз съм егоцентрик :shock:
Точно затова не съм сигурен дали не харесвам това свое качество... :oops:

Автор:  Abele* [ 07 Юли 2007, 01:29 ]
Заглавие: 

Vanity, thy name is Andersenggz! :lol: 8)

Автор:  L'Inspecteur [ 07 Юли 2007, 08:13 ]
Заглавие: 

You people should be shot!

Автор:  Methuselah [ 07 Юли 2007, 13:15 ]
Заглавие: 

За мен най-важното е терен да има. И нямам проблеми с това, ДжеймЗ ;)
Мисля че свръх-азът ми съвпада с реалния ми аз - затова единственото нещо от което имам нужда е терен и то по-скоро.

Автор:  Плазмодий [ 07 Юли 2007, 14:16 ]
Заглавие: 

Отде пък ви хрумна,че съвпадането на аз-а и свръх-аза значи да харесваш себе си :shock:

Автор:  Паган [ 07 Юли 2007, 15:00 ]
Заглавие: 

В целта си да спамят до повторното осиране на форума,
пишат съвършени глупости. Глупости по-големи от предишните!

Автор:  kokteil_molotow [ 07 Юли 2007, 21:07 ]
Заглавие: 

тъкмо се завърнах след дълго отсъствие и напълно преодоляла спамърската си зависимост , а то какво се оказва- вече има нови хора, които следват мойте стъпки... :lol: злото не умира

Автор:  Moriarty [ 07 Юли 2007, 21:32 ]
Заглавие: 

не "по-скоро", ами твърдо да......

Автор:  Richard B. Riddick [ 09 Юли 2007, 14:42 ]
Заглавие: 

Del!

Автор:  Creed [ 09 Юли 2007, 15:05 ]
Заглавие: 

L'Inspecteur написа:
You people should be shot!


twice!

Автор:  Smoking Mirror [ 09 Юли 2007, 23:16 ]
Заглавие: 

Не мога да разбера сега пък защо сте толкова агресивни всички? При наличието на теми от типа "Коя е тая сграда", "Да си отрежа ли косата" и т.н. тази би била направо екзистенциална, ако не беше писана от отвратително загорял човек.

Автор:  Methuselah [ 09 Юли 2007, 23:19 ]
Заглавие: 

Не е загорял вече! Но презервативите били малки...... :lol:

Автор:  PrincessSuperstar [ 10 Юли 2007, 17:06 ]
Заглавие: 

пък ми е най-смешно като запротестират всички срещу спама
а самите те не спират да спамят

и в крайна сметка- в спама е истината! другото са глупости :!:

Автор:  Methuselah [ 10 Юли 2007, 17:10 ]
Заглавие: 

Ето моята ода за спама. Не съм довършил анализа още.
Цитат:
Защо ми изтриха темата?! Добре че съхраних поезията си.


О, спам, О, спам...
Защо и мен ти завладя?
Къде отиде моят свян?
Как тъй влечеш ме към беда...

И ето - скоро идва моят БАН
Идва моят край виртуално
Нещо спира моя кран
Чувстрам се насилен... а*ално

Но стига ми тая награда
да каже нявга народа:
"отива си спамъра бавно
но простотията няма да умре!"

В първата част на одата лирическият говорител разкрива своята емоционална трагедия. Спамът е психическа зависимост която погубва и хората с най-силен дух, с най-мощна воля. Въпреки че зависимостта от спама е осъзната, лирическият говорител не може да я изкорени от съзнанието си - спамът контролира мисълта и действията му. Спаменето действа точно като наркотик за една душа която иска да изкрещи пред целия свят. То носи вдъхновение на поета, но в един момент взима контрол над него в следствие на което го понася към тъмната гибел - БАНа.

Лирическият говорител прави паралел между абсолютната трагедия и ужас на тялото и на душата. Той сравнява БАНа с най-страшното - аналната пенетрация. Точно както тялото му би страдало от един подобен акт така и душата му се чувства отхвърлена, заглушена. Най-голямата болка на един поет и творец е да бъде отхвърлен, неразбран и нечут, един евентуален БАН би довел до емоционален крах на личността на твореца.

Спирането на кранчето в произведението символизира изнемощялата сила на струята на простотията. Читателят несъзнателно прави аналогия с форумния термин flood (наводнявам,прииждам,затрупвам) което прави изразното средство едно от най-добрите в българската, а даже и в световната поезия.

Изключително силно е последното четиристишие от творбата. Лирическият аз претърпява едва забележима, но много силна (проличава си отличният стил на автора) метаморфоза. Отчаянието се превръща в надежда. Чрез страданието си лирическия говорител открива смисъла, открива посланието на живота, открива ценното. Той вярва и знае че неговото свято дело ще бъде продължено (злото не умира :twisted: ).

Загубата на рима и ритмичност в края на произведението подсказва за личната трагедия на лирическия Аз. Тук има съвпадение между личността на поета и на лирическия говорител. Съсипан и отчаян, смазан от собствената си трагедия той изгубва дори невероятната си дарба на поет и творец.

То би цонтинуед...

Автор:  PrincessSuperstar [ 10 Юли 2007, 17:14 ]
Заглавие: 

хвала на такъви българи!

Страница 1 от 8 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/