Като малък минавах покрай градинката до ректората, и там бяха сложили от ония големите кофи за боклук, не една е две.
До тях стояха студенти и студентки на една маса с няколко щайги ябълки.
Над тях бяха опънали следното платно: "ЯБЪЛКИ ЗА СМЕТ".
аз тогава бях някъде втори трети клас, беше преди да почине татко и вече бях сложил очилата
Та историята върви така, всички дечица взимаха някаква хартийка от тревата отиваха при каките и батковците, и те им даваха ябълка

и така чистеха градинката.
Тогава дядо ме беше взел, за да прекарам деня с него и баба
Видяхме и ние опънатото платно и той ми каза: "Искаш ли и ти да помогнеш да почистят градинката?"
Та аз казах "да" и какво направих, не отидох както другите дечица с една хартийка, а пообиколих малко, и видях предната броня на кола захвърлена в тревата.
Без да се замисля колко тежи спрямо с мойте тогава някъде 35 кила

се насилих и я вдигнах на рамо

не бе чесно, успях

Та явявам се аз зад храстите, със огромното старо желязо превит на две като старец, на когото вече много му тежат годините...
Едва го домъкнах до кофите

и едно момче ми помогна да го избутам вътре в кофата, защото тогава ми беше тежко и отвора беше на височината на раменете ми
После ми напълниха каквото място имах в ученическата раница с ябълки.
После пак се понесох прегърбен като охлюв към баба и дядо ... но вече ябълките бяха тежкото нещо
После се натъпках с щрудел, натурален изтискан сок от ябълки и ябълки натюр

PS: my 2200 post
