айде и аз ще се престраша да постна нещо.. една лека бУзичка ама може и да хареса на някой
***
Събуди ме слънцето, което с лъчите си оповестяваше пристигането на следващия летен ден. Небето беше толкова синьо, че ми се прииска да се гмурна в него и да потъна в безкрайното спокойствие, което излъчваше. Исках да полетя и да усетя топлината на слънцето, което гали кожата ми. Сетих се за теб. Сълзите още не бяха засъхнали по лицето ми, но мисълта, че скоро ще те видя извика усмивката, която толкова обичаш. Влязох под душа, исках да съм свежа, когато се срещнем. Днес бързах повече от обикновено, обичах студената струя да облива тялото ми и да ме кара да потръпвам, но знаех колко мразиш да закъснявам. Нямах време за себе си...
Отворих вратата на дрешника, из къщата отново се разнесе скърцането на одавна несмазаните й панти. Ъгълчетата на устните ми извикаха тръпчинката на лявата ми буза, която ти обожаваш. Усмихнах се, защото си спомних за десетките пъти, когато те молих да поправиш вратата и как никога не стигахме до нея... Огледах дрехите в помещението, макар че това не беше необходимо, тъй като знаех точно какво ще нося. Отидох до първата закачалка в дясно, където беше червената ми сатенена рокля. Ти я харесваш, обичаш начина, по който платът пада свободно по тялото ми и как най-малкият вятър нежно очертава извивките му. С нея бях, когато ме целуна за пръв път, с нея трябва да бъда и сега. Облякох я, сатенът погали нежно кожата ми, затворих очи и си представих, че това са ръцете ти, които се спускат бавно по гърба ми. Изтръпнах. Това усещане ме накара да побързам. Затичах се към стаята си. Погледнах шнолата оставена на нощното ми шкафче, беше топло и косата ми пречеше, понечих да я взема, но се отказах. Ти обичаш косата ми спусната, обичаш да гледаш как я разпилява вятърът и да прокарваш пръсти през къдриците ми , когато ме целуваш. Обичаш и уханието на кожата ми, както го наричаш, макар да знаеш, че това е просто любимият ми парфюм, без който не излизах никъде. Помислих си за това, когато както всеки ден усетих този свеж аромат, който въпреки че идваше от малкото шишенце в моята чанта, винаги ми напомняше за теб... Сложих обиците, които ми беше подарил неодавна. Мразех ги, но знаех как ще се зарадваш като ме видиш с тях, а вида на доволната усмивка изписана върху лицето ти винаги ме е забавлявала. Бижутата бяха последният щрих от образа на твоето перфектното момиче. Погледнах се в огледалото и както всеки ден от няколко години насам се видях през твоите очи. Бях красива, обаятелна, страстна. Бях щастлива. Бях желана и обичана...
Излязох на верандата, мекият морски бриз развя роклята и косите ми. Усещах те. Пристъпих по плажа, пясъкът галеше ходилата ми. Ти ме гледаше. Винаги си казвал, че да наблюдаваш щастието, което идва към теб, може да ти донесе дори по-голяма наслада от самото му притежание, затова вървях бавно. С всяка стъпка желанието ми да се затичам се усилваше, но не го направих, исках по-дълго да чувствам изпълнения ти с любов поглед върху себе си. Усетих морската вода, чак когато докосна колената ми и ме накара да настръхна при спомена за твоето докосване по време на нашите нощи. Нощите, когато бях само и единствено твоя, когато ти беше толкова близо, че останалият свят нямаше значение, когато важни бяхме само ти, аз и мигът. А сега този миг ще трае вечно, защото идвам при теб и съм такава, каквато винаги си ме обичал.
Продължих да пристъпвам бавно, докато не се изгубих сред пяната на морските вълни...
***