Скъпи съфорумници,
2007-ма остава зад гърба ми. Тази година се регистрирах във forum.uni-sofia.bg. Не съм и предполагал колко положителни емоции, силни, приятни и насителни чувства ще ми донесе пребиваването в този форум. Само за няколко малки месеца тук срещнах прекрасни хора, завързах чудесни приятелства, запознах се с истински хора. За малкото време, което съм прекарал с вас (било то и онлайн) форумът се превърна в мой втори дом. Щом се прибера вкъщи (често от среща с някои от вас), първата ми работа е да седна пред екрана (което някой ден неминуемо ще ми докара очни проблеми или поне гръбначно изкривяване) и да видя кой, кога, на кого, как, защо е писал. ( звучи ужасно...) Писал съм в немалко форуми, но, държа да знаете, откакто открих този, зарязах всички и някои от тукашните потребители могат да го потвърдят. Допадна ми приятелската атмосфера, допаднаха ми темите, самият начин за водене на дискусии, допадна ми топлотата и чувството за хумор. Това е форум на университет - това автоматично вдига нивото на общуване с поне една категория. Но кои всъщност влизат във форумите? Комуникативните. Социалните. Активните. Цялата тази енергия, бликаща от милионите изписани глупости, е привлличаща, симпатична, красива. Млади хора, простотия, интеуект, чувства, музика, кой ти ги дава!
Изписах един тон бълвоч, но просто няма как да се опише нечия любов към виртуално пространство, без да звучи или идиотски, или комсомолски... Завърших такова училище, че стабилна и важна част от най-близките ми приятели замина за чужбина, което аз, разбира се, поради финансова импотентност ( а и тежка доза патриотизъм и идеализъм) не направих. Останах на сухо. Форумът стана изворът на кадри за новото ми обкръжение. Можеше да намеря хора навсякъде другаде, просто така се случи. Радвам се. Не бих избрал никоя друга подобна социална среда пред тази. Не бих избрал други пред вас. Радвате ме. Приятели. Стига съм драматизирал с боклучави суперлативи. Това, което исках да ви кажа е
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
Една голяма прегръдка за всички вас!
/
