Ми то и аз съм за ПР,но все пак имам второ желание журналистика(най-вероятно),а и си в такъв факултет.Като те пита комисията дали имаш материали,не можеш да кажеш - "на мен не ми трябват"...

Те няма да те питат.Това не е задължително.Пък и да имах , най-вероятно нямаше да ги занеса...

Аз не мога да разбера защо е тоя голям шум за тея материали, публикации и т.н.... Още не са ви приели и вече знаете как да вдигате "много шум за нищо"... Това е само за хора, които вече се занимават с медии. Аз като кандидатствах имаше най-много 3-4 човека с публикации, едната мацка явно са я забили доста - не знам дали заради публикациите, но не й стигна успеха за Ж или ПР и едва влезе книгоиздаване (където СПОРЕД МЕН повечето хора влизат просто защото не им е стигнал успеха, 5-6 са тези, които наистина са го искали като първо желание)... В крайна сметка факултета е за да те научи да си журналист, а НЕ за да си показваш материалите и да афишираш някакви журналистически умения и опит - има време!

Колкото до комисията - не е една, поне по мое време не беше. Във всяка има по 3 или 4 човека. И не знам защо си мислите, че като си притеснен, няма да направиш добро впечатление и не ставаш за тая работа. Преди мен едно момиче трепереше и се изчервяваше и има 6, и аз запецвах от притеснение и имам 5,75... Важно е какво ще кажеш в крайна сметка.

Какви сте ми сладки... как се шашкате... и аз съм била така...

Бе тука що всички са с аватари с очи

Абе... по-добре, ако ще носите нещо, да е... журналистическо. Не мога да се изразя по-ясно. Не носете импресии и разни други писанки.
Комисиите са 9-10, всяка от по 3-ма души. Шанс.

Впрочем, защо и как решихте, че за ПР не биха ви трябвали материали? Имате ли идея колко писане ще изпишете, ако ви приемат, или мислите, че в тая професия ви стига да сте "красиви и представителни"? Не съм рязка, ако и да ви звуча така, просто имам усещането, че доста народ кандидатства за тази специалност, без да има идея какво ще учи и защо.

Ами аз имам едно единствено публикувано есе и смятам да го занеса Мисля , че може всякакъв материал, все пак дават волност в писмения изпит... мисля че просто искат да видят стила на писане и посоката, в която тече мисълта ти.

А есето, дето си го писал на изпита, за какво ти е било, тогава? Те на устния изпит, така или иначе, питат за оценката от писмения.

първите две теми, ако не са ясно, то третата според мен е очевидна - за следенето в интернет. знам, че на нея най-малко обръщат внимание, но все пак може да поразгледате около случая

Абе кво губиш ? Ако не искат да не го четат хората, кво толкова ??

Ами... решават, че си натегач, а това е кофти, защото голяма част от оценката ти е резултат от личното впечатление, което оставяш у комисията. Т.е. харесват те - не те харесват.
Давам мнение просто... решението си е ваше. Ако няма нещо изключително, което просто няма начин да не прочетат, по-добре не носи нищо. Повечето кандидати няма да носят, а и, някак... бе, не всички комисии биха оценили подобаващо подобно "усилие". В крайна сметка, всичко зависи от отговорите на въпросите, които ще ти зададат там + чисто субективното впечатление, което ще оставиш у преподавателите в комисията.
В подкрепа на думите ми - имам 6.00 на устния, не ми е и минавало през ума да нося материали, говорих съвсем спокойно, даже поспорих с една от дамите в комисията (не беше умишлено, мислех, че е случайно, сега установявам, че тя ме е провокирала и аз се поддадох, но беше много... "цивилизован" спор), за 10-12 минути бях in and out.

А как ти се сториха въпросите? Бяха ли силно обвързани с политиката или по-скоро изискваха собствени разсъждения ? Всъщност, какво те питаха ?

Въпросите бяха страхотни, защото 2 от 3те ги чувствах много... лични, някак.
Първият въпрос беше за двамата български шофьори, дето ги обезглавиха в Ирак - а само аз си знам що рев изревах тогава, но до изпита се бях събрала. Стана въпрос дали одобрявам политиката на президента на Филипините, мисля че харесаха онова, което им казах - а именно, че и без това за България се говорят/знаят твърде много негативни неща, не трябва да добавяме и несигурност и отстъпчивост пред исканията на терористични организации, каквито би демонстрирал Първанов, ако последва примера на Аройо и изтегли контингента ни от Ирак. Но добавих и че му се възхищавам за силата, защото на негово място аз не бих могла да спя спокойно, мислейки, че от мен зависят 2 човешки живота, че тези мъже са на студено, вероятно са гладни, самотни и очакват всеки момент да им облекат оранжевите ризи. Че това, макар и тежко решение, е правилно - но, независимо от това, изисква толкова много сила, че... аз не бих станала президент. Сериозно им го казах. И още можех да говоря, но тук ме прекъснаха.
Другият въпрос беше за приемането на България в ЕС, казах им, че няма да цъфнем и да вържем и че ни искат за външна граница в размирен район (наивна съм била, отговорила съм със стереотип), но разкритикувах и учителите си, които, всъщност, ни насаждат идеята колко прекрасно ще бъде. Май направих паралел със СИВ, с което се гордея, впрочем.
Третият въпрос беше за личната ми мотивация да уча във ФЖМК и там се посдърпахме с въпросния член на комисията. Опитваше се да ме убеди, че в България има адекватна музикална критика... не ми се обяснява, говорих и за другите си възможности, та оттам се отнесохме в подобна посока.

Бях искрена на 1000%, бях озверяла от чакане и ме цапна словото. Но, наистина, казах единствено и само онова, което наистина мислех, без да се превземам или да си придавам важност, с думи, които чувствах като свои. И го оцениха. Затова и всяка година казвам на реколтата КС - бъдете себе си, друго трудно може да ви спаси.

ей, това е най-ценното и важно нещо, което досега съм прочела в целия форум!!!
благодаря, Търговецът на кристал!

btw, вече се отказах да нося каквото и да било на комисията, няма смисъл и само ще се "закопая" самичка