Сега, след като мина кандидатстудентската кампания, каква равносметка правите за изминалото време и с какви чувства сте - съжалявате ли, че не сте направили повече, доволни ли сте или смятате, че не е било нужно да си давате толкова зор и да пръскате толкова пари, въобще струваше ли си всичко?

Аз съм много доволна от резултата - в крайна сметка постигнах това, което исках и сега ми остава да се надявам, че съм направила правилния избор И да, усилията бяха необходими, без учене нищо не става, а и научих много нови неща, които преди не знаех. Колкото до парите, честно казано балът ми излезе по-солено от курсовете по география

Аз съм доволна от постигнатото и не съжалявам за нито една част от подготовката си. Усилията си струваха, вярно и доста нерви отидоха, но без това не може.

Аз лично съм доволен от това КСК. Предполагам и аз хората, на които съм допринесъл малки или малко по-значителни ползи.

Дам, кандидат-студентската кампания свърши, наистина е време за равносметка, поздравявам автора на темата, че се е сетил.

Aз кандидантствах на 3 места - СУ, ПУ и ЮЗУ. Приеха ме навсякъде на първо желание. Нещо повече, покрих минималните балове за всички заявени специалности и на трите места. В крайна сметка останах в СУ, туризъм. Вярно, костваше ми доста време и усилия, но си струваше. Сега изпитвам някво странно удовлетворение. С две думи - заслужаваше си.

Доволен съм, че не съм дал и левче на противната практика на частните уроци.
Нерви не съм хабил кой знае колко. Доста непукистки го карах през повечето време дори.
Приятно ми е, че нещата с изпитите протекоха добре, но за истинско задоволство бих говорил, чак като/ако остана доволен от самия бъдещ учебен процес.

Ох, не искам да си спомням.
Всичко направих, всичко изрешавах, получих добри оценки, и все пак едно от желанието ми остана неосъществено - да се самоубия ритуално сред кладата от горящите учебници....
Честно, за година и два месеца (защото толкова се готвих) се сдобих с всякакви
пособия, които се подаваха от всеки шкаф и всеки процеп в стаята ми.
Бюрото ми беше постоянно разхвърляно, постоянно ровех за някаква информация,
постоянно се подсещах разни работи и се псувах, че съм забравила други.
Но пък и беше забавно, защото се готвих при най-добрата госпожа на света, която
пък в момента ми е една от най-добрите приятелки. И винаги ме тъпчеше със сладоледи, сандвичи, бисквити и плодове според сезона и най-вече . с кафе. НИКОГА
няма да забравя кафето й.
Накрая открих, че всъщност най-стресиращото от това да бъдеш кандидатстудент не са самите изпити, а подготовката за тях. Аз май си бях, така да се каже, изпритеснила притеснението накрая
Изпитите не бяха това, което очаквах. Във всяко едно отношение.
След това дойде най-тежката част - да избирам между Комп. химия в СУ и Химичното инженерство с немски в ХТИ. Докато не проведох дълги проучвания и срещи, след които ми стана напълно ясно, че съм си губила времето! Аз не съм инженер, по дяволите. Аз съм човек на теорията и научното мислене
И сега съм изключително щастлива и доволна, въпреки че еуфорията ми наистина се
изпари доста бързо. Единственото, което искам сега, е да не правя нищо по цял ден.
В началото свикнах трудно ("Сядай да учиш!" или "Днес в 16,00 си на урок!" и т.н.), но сега си ми е особено добре
Обаче наистина си прекарвах супер - учене до три през нощта, учене по паркове и градинки, учене в даскало (на няколко пъти се опитвах-безуспешно), учене по кафенетата ("Прибери ги тия тетрадки, че ме е срам от тебе!").....беше забавно.
Истината обаче е, че никога не съм се престаравала кой знае колко.
И все още не мога да свикна с мисълта, че вече и аз съм "колежка"

Я съм много доволен,оти ма приеха т'фа 'дет ми се учеше Между другото,ако някой бъдещ археолог чете тази тема,нека отвори това линкче и пусне едно отговорче viewtopic.php?f=68&t=11981

В девети-десети клас и аз исках да стана археолог. Казаха ми да забравя.
Затова намерих компромисно решение - археометрията! Оттук и открих, че химията ми е в кръвта Ще видим след четири години дали още няма да съм мръднала ни на
йота от дългогодишната си мечта.

Ц Ц Ц и що не си преследвала мечтите си докрай

Защото реших, че археологията ще ме ограничи прекалено, така ми казаха и преподавателите. Все пак далеч по-интересно е да знам и химия и история, отколкото само история. Пък и реших, че пред слънчевите полета предпочитам прохладната лаборатория.Тогава ми казаха за археометрията, ккоято направо ми напълни душата.
И реално погледнато химията ми е хиляди пъти по-интересна от историята, това нещо го разбрах през изминалата година.

не мога да кажа,че дадох сичко от себе си в кск-то,не мога да кажа,че съм пръснала хиляди левове за уроци,не мога да кажа,че съм се скъсала да уча,въпреки че прекарах доста време вкъщи,не мога да кажа,че резултатите ми по изпити са зашеметяващи,но мога да кажа,че постигнах това което исках най-много..дали въпрос на късмет нз..доволна съм и не ми се вярва..цяла година си се представях къде ли не,но не очаквах ,че ше се добера до тва Софтуерно инженерство пък нека да е със сравнително нисък бал и от 3-то класиране .Приета съм по 1-во желание и си заслужаваше,че изгубих 1 година в мизерия и учене (грубо казано,но все пак се ограничавах в излизането и работата),а най-много се радвам,че оценките от даскало не ме прецакаха .трудното започва от 1-ви...

Зависи какво искаш от живота,брат Ако искаш да си най-добър в това ,което те влече ,тряя да се ограничиш доста

Абсолютно съм съгласна.
От което става ясно, че най-важното е да знаеш какво искаш.
начини да го постигнеш ще намериш все някога и все някъде.

Кандидатствах на шега, без никаква подготовка. Много се зарадвах, че се получи. За самия изпит разбрах в последния момент. Добре, че оставаха няколко дни за записване. И ще уча нещо, което ми харесва. Това е най-важното. Поздрави на всички щастливци!