Вие пък, ако отидете пред камерата, сигурно името си няма да можете да кажете, ама дрънкате та ...

+1

Кога да чакаме резултатите?

10 дни може би.

Ами на миналия изпит излязоха 14 дни след него , ако не се лъжа

това е интересно http://svobodnaplaneta.com/story/4600

Summermoon, благодаря! Наистина е интересно!
Но за мен е повече от това, защото половина от текста на есето на Петър Станчев... предадох в големия бял плик, написано обаче от мен на 26-ти... Удивена съм... Не мога да повярвам... Само мотивът за приказката при мен липсва, защото при мен е филм : "Такъв е филмът, в който живеем, режисиран, продуциран и прожектиран от нас самите. И колкото и да не искаме да си го признаем, такива са нашите герои.
Горко на България с такива герои..." 1:1 със статията...!!! Направо... стрес!!!

А стига бе! Ама там пише, че е вече публикувано, спечелило конкурс, който едва ли се е състоял на 27-28ми, пък и да е бил, няма технологично време да се изнесе, даде, провери, оцени и тн. Я вземи да пишеш на някой, на журито на конкурса или който се сетиш и да видим какво ще стане. Успех!
А да не би пък да си забравила, че си го чела и то ти се е копирало в подсъзнанието?

Не съм го чела...

От друга страна, забелязах, че на този блог партньори са му Алма-матер изданията, дето са на университета...

Във всеки случай от това би излязъл чудесен журналистически материал. Струва си да се порови човек.....

И все пак моето есе е много по-дълго, с много повече разгледани аспекти, не е само филм (приказка в неговия случай)... Но като цяло си беше леко шоково за мен... Особено началото... Само като видях "Прашни улици..." и ми прималя...

Абе порови се, бе, пиши им и тн, става суперинтересно. Като за начало ги питай просто кога се е състоял този конкурс, кога е публикувано това есе и разни такива, да не ги сплашиш

Леле и моето есе е такова...Само,че започвам първо с мислите които се въртят в главата ми като увод и после разказвам каквървя по улиците,срещам хора и т.н и т.н и накрая правя една ретроспекция в съзнанието си разказвам нещо като приказка за едно бездомно дете,правя няколко препратки към "Босоногите деца",Юго и достигам до извода,че бездомните деца са героите на нашето време,а това води до извода,че щом едно улично дете,със социален статус едва ли не на куче е герой,такива изобщо липсват.
Само,че в началото аз с риторични въпроси разгледах думата герой не само като понятие възвишена личност,а и като участник.
Есето си започнах по-интересен начин,днао обаче го приемат добре оценяващите.Началото на увода ми оставя впечатление,че започвам д апиша есе по друга тема-за свободата(незнам защо избрах така) и след като с 2 изречения тълкувам думите на Дон Кихот:"Свободата Санчо..." давам рязък завой и напсах нещо като ...,но... но това е отделен въпрос незасягащ същността на моето есе.И след това давам по същество.А накрая като...епилог,завършвам с първото изречение от увода плюс думите,но това е друг въпрос.
Как мислите-дали ще се приеме добре от проверяващите...