Да, много полезно е уточнението, че лишенията в постите не са само хранителни.

Много ми е интересно да чуя как някой казва на половинката си: "Сори, бебчо, без секс до Великден. Постя." Както и да е, съвсем примитивен пример. Няма да задълбавам в лошите помисли и дела и т.н.
Аз съм отгледана в семейство на вярващи хора - не твърде набожни, но традиционалисти. Самата аз не съм религиозна, макар да съм кръстена. И откак се помня единственият пост, който сме спазвали е трапезата на Бъдни вечер (дори може би не винаги). Все още го правим, но е по-скоро въпрос на традиция. Великденският пост така и така е най-строгия и не си и представям точно от него да започна.
Малко ме учудват реакциите срещу разбирането на поста, като близък до диета... Съгласна съм, че това далеч не изчерпва замисъла на въпросните лишения, но сетете се, че понятието за диета не възниква в ерата, в която физиката на гладуваща => кльощава силиконена чалгаджийка е модел за подражание. Някога такова нещо като диета не е съществувало и постът е бил начин да уважиш и собствения си организъм, и околния свят, от който черпиш ресурси. Или цикличното разположение на постите в календара е някакво мистично съвпадение.

Освен това самата "диета" по определение не е равносилна на "не яж това, защото няма да влезеш в размер 36-ти", а именно балансиране на нуждите в организма. По тази логика ти може да си извършваш умствени и/или волеви тренировки и диети на същите (или други; или постоянни) периоди. Здрав дух в здраво тяло? Така де... постът не е изобретение на християнството. Религиозни лишения е имало още бая по-рано.
Всъщност нямам нищо против постите. Ако някой
наистина ги осмисля, нека. Похвално. Те са си полезни - както за пречистване на тялото, така и за каляване на духа и ума. Просто за мен оправдаването им с религиозни аргументи е несъстоятелно.