Тая страница (оп, оказа се предишната) от темата е доста любопитна. Та, айде и аз на опашката - една среща. Не толкова да ме натъжи, колкото... ме обърка. Ей такова чувство никога не ме беше обземало, та дори не знам и как да го нарека. Вероятно е най-близо до носталгията, комбинирана с мъничко тъга за едно време, отминало отдавна и безвъзвратно, и свързано с тийнството ми.
Егати. Наистина не знам какво е това чувство, но беше сладко-кисело. Само пилето му липсваше.

Тука си много отворен,в 280 защо си мишка?

това

Исках да си ходя тази вечер нооо..няма да стане. трябва да чакам чак до утре вечерта и то заради тъпата стачка!

Кво 280 те гони тебе?

Пудинг?

Whatever,ти си знаеш

Стана ти тъпо, че те бъзикнах, а?

Айде от мен да мине - повече няма... оплаквай се на воля в темичката... Примерно днеска кво стана?

имай мярка..

Не се получи както исках.....всъщност, НИЩО не се получи. Това последното беше по-гадно....въпросът е все още полу-отворен...

Всичко приключи. Очаквано. С очакван край.

Писна ми да съм между чука и наковалнята. И да ми се сърдят, когато се опитвам да съм справедлива. Защото само чувство за вина ми липсва, нали много щастлив и спокоен живот живея...

Ах, кога станах чумава?

Big time old-school depression rulzzz...

Отиде си Велко Кънев

:/

Че за да съм щастлив, трябва да наруша принципите си, но няма да го направя. А ме убеждават как трябва и как понякога било добре...