Just ignore, he'll never learn..

Първо цял ден не мога да си намеря място - т'ва писна по някое време и стана дразнещо
След т'ва едни приятели ми взеха раздразнението и направо ме вбесиха

DAFUQ?! Защо ме болят тибиите?! Мускулната треска я понасям добре, ама да ме болят кокалите е хипер-дразнещо!

Мдааа... поредната тотална истина, когато съм добре всички са ми приятели, но когато се разболях по-сериозно /и определено това ми е най-сериозното заболяване, което съм преживявала досега!/ се видя колко всъщност са истинските приятели, стана ми ясно на кой му пука и кой е загрижен за мен.

Алкохола ме предаде - все още не ме свърта
Обвинявам утрешното контролно

Как е възможно две седмици да планираш рожден ден и да се откажеш от всичко ден преди това. Много мразя!

Де го чукаш, де се пука

Дразня се на това, че от около месец не успявам да вербализирам мислите си и/или да ги препредам на събеседниците си разбираемо и непредизвикващи негативна реакция... Не разбирам какво става. Даже е леко плашещо.

Месец?
Имаш странна представа за времето...

Предлагам ти да опознаеш един чифт обекти...

И после се чудиш, що хората не те разбират.
Просто си си такъв, приеми го и си живей животеца.

подразни ме майка ми, която смята, че щом всички смятат някого за виновен, значи той е виновен. доказателство е "животът".
плюс, че каквото и да й кажа, тя не вярва. ако някой друг обаче й каже същото, ще повярва веднага.

Защо има хора, които винят другите за собствените си грешни решения? Че и искат и да ги нараняват за отъщение само за да не си страдат сами... И защо са толкова убедени в правотата си и в правото си да си играят на някакви съдии...

Преди малко се завърнах от първото си посещение (т.е. второто, ама първото, в което аз бях пациентът) в спешното тук. То бива трудов ентусиазъм, бива, ама успях да си срежа (т.е. пробия) вена, та се срещнах отблизо с немалко кръв. И боли, боли... ама докторът рече, че нямало поражения по сухожилията и мускула, в което не съм особено убедена - като си мръдна палеца надолу, болката е толкова силна, че ми прималява, ама той вика, че щом съм можела да го движа, щял да се оправи. И утре - инжекцийка против тетанус, че в спешното нямаха.

Пък докторът ме пита: имаш ли представа колко е дълбоко? Ми отде да знам, да не съм му завирала линийка да меря! А най-неприятното в цялата история е, че цялата следваща седмица ще ми отиде ей така, защото точно това място го ползвам като опора и натискът върху него е много голям. Бе да се *** в сакатата патка. Тъкмо вчера се успокоих, че само веднъж се драснах лекичко, а другите се изпозаклаха и...

*между другото, моля това събитие да не се споменава във Фейса (не че някой ще се засили, ама да си кажа). Айде, мумията отива да си слага лед и после да спи.

Ели, КАКВО си правила, бре?!