някакво момиче, което няма ръце... успява да се гримира сама и да кара кола сама. Направо ме втрещи фактът, че не е потънала в самосъжаление и не чака някой да прави всичко за нея... Дано има повече такива хора.

David Garrett бил германец не знам защо (май заради името), но бях решил, че е оригинален английскоговорящ...

Някви неочаквани факти, за които не съм и предполагала.

Объркал си се, сигурно си гледал снимка от Колорадо, истинската планина е друга...

Ни'моа да науча анатомията за два дни

Километрично съобщение в ютюб, обясняващо ми защо трябва да приема исляма

Все едно съм си сложила силикон в устните

Вчера получих най-силния си житейски шамар. Бях в шок около час. Днес още не съм сигурен, че осмислям всички произтичащи от шамара поуки, които следва да си изведа. Шок...

кво се е случило

Разни случки с близки и приятели, които за мен са важни (и случките, и хората), а те не ги приемат за толкова важни.
И се замислих, че може би приемам нещата твърде лично - всеки си има живот и право да прави каквото си иска, независимо какво ще донесе това на останалите...
Още свиквам - винаги съм го мислил, но някак си смътно, от вчера ми е с големи букви в главата - по-явен знак не мога да си представя : )
Поне да имаше един регулировчик в главата ми...

Аз също имам огромни очаквания , които като извършено действие представляват елементарни усилия(според мен), но за отсрещния човек, обект на очакванията ми, са непосилни и немислими..

ТЪПАЦИ!

Ако отсрещната страна знае за очакванията ти - ок! тъпо...
Ако не ги знае - все тая дали са лесни или трудни за изпълнение...

Иначе: Еми, да - тъпаци сме... : )

Он: Откривам по джобовете си какви ли не неща, които даже не помня кога съм слагал там, но не и това, което ми трябва (все едно си имам 3-4 дамски чанти, с тази разлика, че предполагам, че не са много жените, които си носят две сгъваеми ножчета и масивен тирбушон с тях...)

Ходих на изпит, не влязох на изпит, изпих една бира към 8-8:30. Щастлива съм . Можеше да вляза и да го взема с 3 максимум. Не се взима така изпит! Като си науча всичко ще се явя, така се прави.

Изпит се взима с 3, всяка тройка е по-сладка от коя да е шестица. За шест си учил като побъркан, затворен удома, безсънни нощи... и накрая знаеш, че си научил ПЕРФЕ и логичния завършек е "ОТЛИЧЕН 6". Но когато оценката е 3, знаеш, че си на кантар, знаеш, че не си чел достатъчно за 4 и нагоре, но си знаеш и че опцията 2 винаги я има. Тогава се намесват невидими за на сили - "късмет", "карма", "съдба", "господ" и т.н. има много имена за тях. Но изпит се взима не със зубрене (със зубрене изпит се подарява от страна на самодоволния преподавател), а истински се взима с 10% труд и 90% charisma или както там си изберете да е термина. Тогава човек се учи с малко усилия и много предизвикване на самия себе си да постига целите си.

Защо? Е, като почнете работа, никой няма да ви слага оценки и да ви каже "браво колега, прочетохте този 200страничен проект и го знаете наизуст", а само ще види дали е готов или не. А бързината и броя направени проекти ще е важното в случая. Когато цялото следване си се готвел за 3 и си имал много свободно време и не си хабил нерви - това те учи да си по-добър в работата си после. Бил Гейтс беше казал "Винаги предпочитам да наема мързелив човек - той ще намери начин да свърши работата си по-бързо и по-лесно". Мързеливите хора по правило са по-умни (тук имам предвид себе си, но винаги мога да дам за пример и някой от вас ако пожелае) - ползвайте това, дори и когато изпита се състои в това "кой е чел повече" вместо нормалното "кой е по-умен". Сесиите не са маратонско четене, сесиите са за да станем/те хора. Маймуни веке сме били и явно не е било интересно, щом сме евоюлирали.... Замислете се!

Анатомията на човек не е маловажна + това ако реша да ставам наистина даскал ще трябва да я преподавам цяла година. Не е нещо, което да вземеш на късмет с гордост.