би трябвало да се ядосвате на себе си, не на живота принципно.
сичко ше се нареди

Подразни ме ... негативното ми мислене.....приета съм история и философия,но се боря и се надявах на 2ро да ме приемат философия, но уви, балът падна с 1 единица, а на мен ми трябват още 0,90....и започнах да си мисля как и на 3то класиране няма да падне толкова и тн.тн.тн. все.негативни.мисли. и изпаднах в депресия и цял ден лежах в леглото.Знам,че мога да се прехвърля след 1вата година, но през последните няколко години в гимназия все повече се отчайвах от заобикалящите ме хора и от самата образователна система... и тооолкова много чаках момента, в който ще бъда свободна и ще уча това, което искам, но ... като гледам и това няма да стане сега....ще трябва да се озоря още една година.Не казвам, че е невъзможно, може би, ще бъде малко трудно, но... ако е лесно, няма да е интересно,нали така? Все пак вярвам, че всичко се случва така, както трябва да бъде и се случва по най-добрия начин, дори да не изглежда така на пръв поглед.... Просто ми се искаше да започна първата си година в университета щастлива, че съм успяла и, че най-накрая ще уча това, което искам... в което виждам най-голям смисъл и намирам себе си в него...и като се замисля колко хора във всякакви специалности са приети ей така, колкото да има нещо и да запълват бройки, ми става толкова тъжно....Чудя се дали в специалността "философия" има такива, на които не им пука изобщо за нея и просто ей така са я записали, за да учат нещо, и защото не са ги приели друго... а аз си стоя депресирана в нас и се надявам да стане няк'во чудо и да ме приемат...И тъжното е,че тези мисли ме вбесяват и натъжават и не знам още какво правят с мен всеки ден от седмица насам.... и колкото и положително да съм настроена към света, идва момент, в който се сривам....Та,да..стига толкова откровения.. next.