Разкъсвам се от една морална дилема. Ако някой се заинтересува от прозаичните ми терзания, моля да ми каже според него кой прав, кой крив.
So here's the deal:
Наближава сесия. Има много колеги от целия курс, които невинаги са били редовни на лекции. Аз не съм от тях.
Имам всички лекции, подробно написани ии тъй, всичко е ток и жица и винаги, когато някой ме помоли за лекции, давам.
Обаче имаме една дисциплина, по която за изпита трябва да знаем 45 теми, около 1/3, от които са предадени, друга част трябва да прочетем от книга, а останалата част - всеки да се спасява както намери за добре - професорът няма да успее да ни я преподаде, няма и откъде да четем. Иии една колежка е успяла да се добере до някакви разработки по всички теми и ги разпространява из нашата група. Хубаво, но от другите групи надушват, че нещо се случва и една мацка ме попита какво си размножаваме - на момента прецених, че е по-добре да си трая за разработките и ѝ казах нещо друго. Но в следващия момент ми стана криво, че не ѝ казах. Още по-криво ми стана, когато същата тази мацка ни предложи флашка с други лекции ей така, просто от добра воля.
И сега се чудя - от една страна, всички сме равни, всички искаме да имаме добри оценки и да дадем най-доброто от себе си. Малшанс е, че някои нямат възможност да се сдобиват с допълнително материали по различните дисциплини и може би трябваше да дам на момичето разработките... Но от друга страна, всяка група е за себе си - ние сме повече от 100 души, не може всеки да се грижи за всеки, в крайна сметка има известна конкуренция. Но пък по тази логика, ако моята колежка, която е открила разработките, също мислеше така и си ги беше задържала само за себе си... оф...
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
