Годеникът ми, с който живеем заедно, който настояваше септември да се женим преди няма и седмица (на което благоразумно казах "нека да изчакаме") ми сервира, че заминава за две години. По телефона.
Одобрен бил, за къде - ми за стажа, две години във Франция. ?????!
Аз не че ще го спирам, ама поне да беше споделил - взимал е сертификати и е ходил на интервюта маса време за тея неща, но на мен не ми се казва, искал да е сигурно.
Иска да ходя с него! Все едно аз нямам планове, все едно не съм му споделяла нищо за тях. И се разочарова, като му казах "не" и ми вика не съм ли искала да сме заедно .
Чувствам се като в скрита камера. И изобщо как му хрумна да ми го изтърси това по телефона, ума не ми го побира.
Та сега се чудя, къде да се дяна за да не изпуша и като гледам май ще звъня на приятелката ми от съседния апартамент и ще ходим в денонощната закусвалня и пиейки боза ще истерясвам.
А утре имам презентация.
Леле, добре, че не пия, щото тази вечер така щях да се отрежа Направо не е истина!

А ако е имал хендсфрий, защо ти е затворил с мотива "че кара", ако не му е било проблем да те набере и да почне разговор?