Пускам темата в този раздел, просто защото знам, че ако стане дискусия, ще се превърне в спам. (Пък и не видях по-подходяща )

http://i1337.photobucket.com/albums/o68 ... 8977f9.jpg

Къде е равенството според вас? Възможно ли е?

Забележи, че те са отишли да гледат бейзбол. Тримата щяха да са равни, ако ставаше въпрос за "заплати" или "граждански права". Но тук всеки сам е избрал да иде на бейзбол, т.е. имаме свободата, като минимум. Най-ниския не се е усетил да вземе мерки, за да може да вижда. Знам, че той е метафора за най-бедните и уязвимите. Но високите трябва да им помагат в истинските проблеми, а не за ВСЯКО нещо. Затова първата картинка важи за известно време и ситуации, а втората за определени случаи и ситуации също. Няма универсален отговор.

Инак като либерален гражданин си мисля, че равенството не е еднопосочно - не трябва САМО да правим ниските равни на високите, но и да даваме равни стартове и на високите, нищо, че са високи и имат преднина. Един вид - равенството да е и спрямо ниските, за това че са ниски.

Общо взето отговорих с метафори и само малцина ще ме разберат, но не ми пука, наистина ми е скучно и превъртях всичките си игри на компа.

Двете картинки са въпрос на избор между Равенство и Братство (което може да се разбира като Справедливост или Толерантност)... но истината е, че единствената ценност от троицата е Свободата. В този пример - не си длъжен да идеш на бейзболен мач.

Ъъъъ... втората картинка си е чист комунизъм. Дай да вземем от този и този, приемайки, че те имат пре/достатъчно и да дадем на този, който няма, за да ги изравним. Да, ама хората не се раждат равни и да, определени различия (доходи, образование, социална среда, култура) могат да бъдат преодолени с повече или по-малко усилия от страна на индивида (слава Богу, не живеем в кастова система), но не става с вземане от Х и даване на У, за да компенсираме разликата.

Наскоро Жан-Мишел Жар и Жерар Депардийо показаха, че не е честно да им се взема, защото имат и забегнаха в държави, където това не се прави. Иронично - една от тях е Русия.

кои са тия?

Жан-Мишел Жар е музикант, електронен, който пускат из София, като правят проби на сирените, тва дето звучи е негови песни...
Жерар Депардийо е другия френски актьор освен Жан Рено и Венсан Касел, но с тази разлика че е дебел. Играе Обеликс, защото Рено и Касел явно не могат.

Равенството е вдясно - както има специални седалки, входове, асансьори за инвалиди и пр. И в ресторантите има високи седалки за бебета, за да могат да стигат до масата. Никакъв комунизъм не е.

Май не схващаш метафората на картинката - не става въпрос за инвалиди или деца. Става въпрос, за хора, които нямат, не поради болест или възраст или нещо свързано с деформация на тялото им, а за хора, които не са УСПЕЛИ да придобият толкова колкото други. Картинката в дясно е мечтата на Робин Худ - "взимаме от имащите, за да дадем на нямащите". Инак тва за инвалидите е нелепо - навсякъде, вкл. и в нашата мила родина има направени рампи, асансьори и прочее за да се ползват от такива хора. Първото ми даскало в Меден Рудник има такава от 90те, въпреки, че не съм виждал дете в инвалидна количка да ходи там. (Уу, сетих се - там са изборните секции и голяма част от населението в махала са баби и дядовци, затова са го направили)

Инак ситуацията е следната:
1/ Държавата дава равен старт на всички. Едни се възползват от него и стигат далече (чисто материален смисъл), други не чак толкова и стоят бедни, гладни, голи и боси. Това се нарича ДЕМОКРАЦИЯ.

2/ Държавата вижда кой как се справя и на базата на това дава на бедните от залъците на богатите, за да изравни що годе положението между тях и тия дето сами са се справили в живота, да им взимат повечко, за да се дава на тия, дето не са успели. Това се нарича СОЦИАЛИЗЪМ.

Спорът коя система е правилна си седи от векове. В САЩ двете партии са в борба постоянно. Във Франция решиха да сложат 75% данък за най-богатите. В България Демократичния подход се ползва за да омилостивим ЕС, а социалистическия - за популистки цели и покрай избори. Сетете се от двата стола, къде сме ние...

Брех, сефте. За съгласието ми с първите 3 реда от написаното от Кристо говоря. Иначе за рампите и прочее... абе, кой каквото ще да казва, има още мноооооооооооооого да се работи по въпроса, защото повечето такива са по-скоро декоративни (дай да пишем, че ги има).

Иво, метафората е много по-широка и - поне според мен - наистина не става дума просто за достъп до спортни съоръжения или за придвижване на инвалиди, а изобщо за възможностите в живота. Странно ми е, че точно ти си го разчел така буквално.

Голяма главоблъсканица. Въпросът е доста субективен. От една страна, на всекиго трябва да бъде даден равен шанс, равен старт в живот. Въпросът как ще го използва вече си зависи от него. Хората са различни, не може всички да бъдат равни и да имат еднакъв стандарт в живота. Някои са си заслужили да са там, където са, благодарение на много усилия, труд, сълзи, пот и кръв. Някои заплащат за парите си с труд, други със съвест.

От друга страна, държавата трябва да помага и да стимулира по-неможещите, но не за сметка на по-богатите. Хареса ми интерпретацията с равенството и братството.

Общо взето затова има избори на всеки 4 години, затова са и различните партии, опозицията и т.н. Въртейки се във властта, се предполага, че народът успява да извлече ползите и от единия вид управление, и от другия. Нооо май се получава по-скоро "стани, куме, аз да седна"

В идеалната ситуация кутиите (или там каквото са) изобщо ги няма и дългия качва дребния на раменете си

Идеалната ситуация затова е идеална.. не съществува (или е изключение).
Jamesmango, говорим за равно разпределение на благата и равни права въобще, предполагам, че вече схвана метафората на картинката : )
Не е задължително кутийките да са първоначално разпределени на всеки по една, за да твърдим, че ситуацията в дясната картинка е комунистическа - вземаме от високия, за да дадем на ниския. Може да го разберем така: имаме 3 кутийки, високият няма нужда, ниският има нужда от 2, средният - от една. На кого колко ще дадем? Високият реално няма нужда от такава, ама пък справедливо ли е заради това да бъде пренебрегнат Да приемем, че високото човече е постигнало успехи само и заслужава кутийка, а ниското само си е виновно, защо да му даваме повече.
Обаче ако ниското е в такова положение заради причини, независещи от него? Примерно биологически - природата дава ли равен старт на всички? Равенството според мен опира до голяма степен на равния старт в живота, а него не винаги го има..

Че тя природата дава равен старт - 2 крака, 2 ръце, 1 мозък, след раждането те поема Семейството, Държавата и Обществото и от тях зависи, какъв "втори" старт ще имаш...

За съжаление стартът никога не е равен, дори и да не говорим само за биологически различия - т.е. може да се родиш сляп, глух или с някакъв недъг, а може и на по-късен етап нещо подобно да се случи. Напълно естествено е да се ползваш с някакви привилегии и да получаваш екстра социални придобивки.
Но възможностите не са равни и ако се родиш здрав, прав и корав - може родителите ти да те захвърлят в някоя кофа или да останеш сирак или полусирак - това НЕ е равен старт. А дори и да имаш двама родители, семейната среда не е еднаква - едни имат, други нямат. В такъв случай трябва ли децата да страдат, задето родителите не са уредили живота си?
Социализмът е една прекрасна идеология, но зле работеща на практика. Защото тя вижда само три кутии и се стреми не да дава равен старт, а да изравнява социалния и материален статус на отделните хора. А не може ли да има четири кутийки(в случая явно символизиращи разни блага) и целта да бъда всеки един да е достигнал до едно минимум ниво(да може да гледа мача). Най-ниският ще получи своите две кутийки, защото не му достигат, средният респективно - една, а най-високият, който е работил за кутийка, също ще получи една. И тримата ще гледат мача, но най-високият ще е във ВИП-а:)
Пък и в днешни дни едва ли може да става въпрос за чист социализъм или демокрация - едното не противоречи на другото, не можем да кажем и че класическият социализъм не дава равни права и свободи, нито пък че демокрацията не се грижи за по-слабите членове от обществото. Истината, или по-точно правилният избор, както винаги, е някъде по средата.

Norway would like to have a word with you

А иначе Кристо пак е предрусал и сравнява ябълки с портокали