Това е типичната спам-тема, в която даваме израз на чувствата си и съкровенните си антагонистични персонални желания.

Иначе казано - споделяме кого (да, сори, трябва да е само човек)... (добре де, може и животно)... сме изтрили наскоро от живота си, в стил "Мъртва си за мене, ку^ко" или "Мъртъв си за мене, копелда^о".

Не се ограничавайте изобщо!
Може да сложите познати, приятели, бивши, роднини... но също така и хора, които не познавате лично (като например Бон Джоуви) - все такива които са ви разочаровали с думи, действия, бездействия, поведение, фасон, интриги и прочее.

Но внимавайте - веднъж попаднал човек в този ваш личен черен списък, връщане назад няма (някой ще каже 'зомби', но ще му предложа да се придържа към сериозността на темата)

Може да вкарвате и форонци, и те са хора... или животни...

И за да не съм голословен и за да ви покажа как работи системата, аз ще дам първия залп на антагонизма със свещеното за милиони прости хора име на Бареков. Този човек е срам за народа. Отричам се от него публично и категорично.

Също бих споменал Яне Янев, който е една примирена партийна подлога, мижитурка, която е готова да се съюзи с всеки от Иди Амин до Луцифер, само и само да му се придаде важност, да има власт, да разполага с пари и медиен комфорт. Пожелавам му да приключи политическата си кариера най-скоро и да намери истинското си призвание в областта на тракторизма. Стига да не го разкарат и от там за мазнене спрямо бригадира.

Е, вие сте,... ако се сетя ще допълвам...

Аз имах такъв случай в гимназията с една много близка "приятелка". Бяхме компания от няколко души. За 2 години открихме света заедно Така де, с тях започнах да пораствам. После се случи нещо, компанията се разпадна, а едно момиче от тях истински намразих и стана "мъртва за мен". Допреди около година изпитвах истинска омраза към нея, много ме болеше за всичко случило се. Още 2 години се виждахме всеки ден в училище и не си разменяхме нито дума. Беше.. много кофти период. Но вече всичко е различно. Освободих се от омразата, това ме научи на много неща.

Всичките ми бивши приятелки както и огромната част от момичетата, които съм "свалял" и нещата не са се получили

Оооо, едни колеги на работа.. яйкс.. соу мъч бетър нау

Са опраааат.

All of the above

Не разбирам хората, които намразват толкова бившите си. Все пак и с тях е имало хубави моменти и краят не изтрива това.

Та, по темата: Една съученичка, с която всъщност никога не сме били много близки, но все пак... Отскоро започна да се прави, че не ме познава. Еми, и аз пък мога да се правя, че не я познавам.

Въпросът не е в това, че ги намразваш, а че просто не ги искаш повече в живота си. Изобщо.

Е не може тая тема да продължава да съществува без Тони Стораро

Те:

ии ники колко добре го е казал
и някакви "приятелчета" на които си правил услуги в някакъв предишен период пък когато опреш до тях се правят на разсеяни .. бая такива умряха последните 2м

Една пача нещастна, която ми се правеше на много близка, а зад гърба ми разправяла на майка ми, че приятелите ми са боклуци (само защото нямаха "вишу"), та ми отвори бая неприятности, защото майка ми не ги познаваше достатъчно добре по онова време. И умишлено е градила интрига, разправяла й, че не знае как се влача с такива хора и т.н.т. Е, тая жена е единствения човек, когото съвсем съзнателно подминавам на улицата, без да го поздравя, въпреки възпитанието си.

Има още двама души, свързани с операта в СтЗ, които бяха достатъчно близо до този момент, но животът така или иначе ни раздели пътищата достатъчно категорично и не се налага да мисля за тях. Не обичам да се обременявам с такива емоции: като се стигне до тоя момент, режа и толкова.

Да, и още един, който "умря" за мен преди няколко месеца, но място за боклуци в живота ми няма, дори когато са ми били просто познати.

Разни някогашни съученици, приятели, колеги, гаджета... Никога не правя първа крачка, но когато някой я направи често отрязвам завинаги. Повечето смятат, че прекалявам и може да е така. Както съм чул, мъжете Деви сме злопаметни и отмъстителни. Дотук не съм съжалил.

Изобщо не ви разбирам писалите сериозно в тая тема
Holding a grudge is just so... petty

Не го разбираш, защото го възприемаш именно като holding a grudge, а то е точно противоположното.

Не трия никого от живота си, който има желание може сам да напусне и според обстоятелствата ще се дразня от умерено до изобщо.
Изчезват само бившите ми интимни другарки, безвъзвратно и завинаги