Има си един списък със задължителна фактология, която трябва да присъства и проверяващите се водят по нея. Дали за тях е маловажно или не, ако го има елементът там, а го няма в темата, трябва да отнемат стотни.
За татарите със сигурност ще ти вземат, няма как този елемент да не го изискват, дори и с едно-две изречения да е.
А за другите два пропуска, ако темата ти е добре написана, може и да не им обърнат чак толкова голямо внимание.

МОГЪЩЕСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН II (1218–1241)



УВОД. Значение на възстановяването на българското царство. Засилване на България при Калоян. Уния с папа Инокентий III, падане на Византия, създаване на Латинската империя, битката при Адрианопол и превръщането на България в първостепенна политическа сила на Балканите.



I. БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР БОРИЛ (1207–1218)



Бягство на синовете на Асен – Иван Асен и Александър – в Галичкото княжество. Отцепване като самостоятелни владетели на брата на Борил, севастократор Стрез, в Просек и на братовчеда на Борил, севастократор Алексий Слав, в Родопската област.

Военни неуспехи на Борил. Откъсване на Белградската и Браничевската област от маджарите и Ниш от Стефан II Неман Първовенчани. Латинският император Анри превзема Филипопол през 1208 г. Действия на Борил и Стрез срещу латинците през следващите години. Потвърждаване на унията с папа Инокентий III. Мирен договор между цар Борил и император Анри с посредничеството на папата през 1213 г., подкрепен от династични бракове. Уреждане на отношенията с Унгария чрез годеж на дъщерята на Борил с престолонаследника на унгарския крал. Неуспешен поход срещу сърбите. Потушаване на бунт във Видинската област с маджарска помощ.

Засилване на богомилството. Събор срещу богомилите в Търново. Бориловият синодик от 1211 г.

Нарастване на недоволството срещу управлението на Борил. Завръщане на синовете на Асен в България през 1217 г. Обсада на Търново и заемане на престола от Иван Асен II. Оценка на управлението на Борил.



II. УПРАВЛЕНИЕ НА ЦАР ИВАН АСЕН II В ПЕРИОДА 1218–1230 Г.



Дипломатическа дейност на Иван Асен II. Подобряване на отношенията с Унгария. Брак между Иван Асен II и Ана-Мария, дъщеря на Андрей II (1219–1221), и връщане на Белградската и Браничевската област. Мирен договор с епирския владетел Теодор Комнин през 1224 г. Брат му, деспот Мануил, се жени за дъщерята на Иван Асен II.

Смъртта на латинския император Робер дьо Куртене и въпросът за настойничеството на малолетния Балдуин II Фландърски. Договор на Иван Асен II с Латинската империя и годеж на дъщерята му с малолетния император (1228 г.). България си връща областта Филипопол.

Нарастване на политическото влияние на България и опасенията на епирския император Теодор Комнин. Нарушаване на договора с България. Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. Значение на победата. България разширява територията си на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. България – хегемон на Балканския полуостров. Иван Асен II – “цар на българи и гърци“.

Вътрешна политика на Иван Асен II. Развитие на градския живот, занаятите, търговията – Дубровнишката грамота от 1230 г. Монетосечене. Грижа за развитието на църквата и манастирите. Посещение на Иван Асен II през 1230 г. в Атон. Дарствени грамоти за манастирите “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, “Ивирон“, Великата Лавра “Св. Атанасий“. Търпимост към богомилите. Издигане на Търново като политически, религиозен и културен център.



III. ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ С НИКЕЙСКАТА И ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ (1230–1241)



Влошаване на отношенията с Латинската империя. Коронясване на Жан дьо Бриен за регент и съимператор на Балдуин II Фландърски през 1231 г. Иван Асен II прекратява унията с папата (1232 г.). Нападение на Унгария срещу Белградската и Браничевската област, отблъснато от брата на Иван Асен II, севастократор Александър. На сръбския престол застава Стефан Владислав, женен за дъщеря на Иван Асен II.

Съюз между Иван Асен II и никейския император Йоан III Дука Ватаци през 1235 г. Елена, дъщеря на Иван Асен II, се сгодява за Теодор II Ласкарис, престолонаследник на Никейската империя. С посредничеството на патриарх Герман II е получено съгласието на източните патриаршии и през 1235 г. с императорско и съборно постановление в Лампсак е възстановена Българската патриаршия начело с патриарх Йоаким I. Значение на този акт. Общи военни действия на България и Никейската империя срещу латинците. Неуспешна обсада на Константинопол през 1235–1236 г.

Смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 г. и възможност за влияние на Иван Асен II върху Латинската империя. Скъсване на съюза с Никея и сключване на съюз с латинците. Обща обсада на никейската крепост Цурулум в Източна Тракия. Смъртта на съпругата на Иван Асен II – Ана-Мария, сина му и патриарха. Скъсване на съюза с латинците и подновяване на добрите отношения с Никейската империя.

Последни години на Иван Асен II. Женитба с Ирина, дъщеря на Теодор Комнин (1237 г.), който прогонва брат си от Солун и поставя като император сина си Йоан. България поддържа добри отношения с всичките си съседи. Отблъскване на нападения на татари (1241 г.). Смъртта на Иван Асен II през 1241 г.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Издигане на България като първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа. Личността на цар Иван Асен II за политическото могъщество и културното развитие на българското царство. Ролята му като дипломат.