Слагам личната си трагедия-драма-епопея от днес тук, за да знаят всички кандидат-студенти ДА СИ ПАЗЯТ КАРТОНЧЕТАТА, ЗАЩОТО ЧУВСТВОТО ДА ГО ИЗГУБИШ Е УЖАСНО!!!


5-5.30 o'clock PM...
...Държах си аз изпита по италиански език в Ректората, след това отидох до кафето да си взема нещо сокче, ала-бала, лафихме 10-ина минути с една приятелка, дЕто също беше на изпита, отивам да си взема маршрутка 33, качвам се, пътувам си най-спокойно, като си мисля как след половин час отново ще съм над тетрадките с анализи по литература вкъщи, КОГАТО ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ КАНДИДАТСТУДЕНТСКОТО КАРТОНЧЕ Е ИЗЧЕЗНАЛО Изпадам в тиха паника, маршрутката вече е стигнала почти до Петте кьошета, казвам на шофера незабавно да спре, по ирония на съдбата на излизане от маршрутката срещам биша съученичка, неловко й казвам само "здрасти, кво става, чао" и интуитивно тръгвам по Патриарха в посока към СУ. Осъзнавам, че нямам нерви да чакам превозни средства, глупости, и затова решавам да отида на ходом до СУ, а на всичкото отгоре въобще не съм сигурен, че картончето е в СУ- може да е в маршрутката, може да е на някой самотен тротоар в двумилионна София. ..Както си вървя, изведнъж решавам, че адреналина ми е твърде висок, и решавам да тичам...не знам дали някога в живота ми ще имам такава мотивация да избягам разстоянието от Петте кьошета до Университета, което поне около 3-4 километра /а и продължавам да не съм въобще сигурен дали не бягам напразно към уни-то, ако картончето не е там.../...след около 10-ина минути стигам до СУ, потен, изнемощял, отчаян, несигурен в смисъла на живота, дотътрям се до кафето, и с последни сили казвам на дебелата руса шефка: "Извинявам се...едно...картонче...бежаво...картонче...едно...", първоначално тя ме поглежда изпитателно, все едно искаше да ми каже "Кво картонче те гони пък тебе бе, заблуден кандидат " /, след това посяга към рафта отзад /за който мнозина от вас твърдят, че пъплели хлебарки, но аз, ако дай боже вляза в СУ, ще го благославям до края на следването си иобещавам, да си купя най-мазния сандвич от него!!! /, взима заветното картонче и ми го подава! О ГЕРОЙСКИ ЧАС, О ТОГАЗ, МАЙКО ЮНАШКА!!!

Several hours later...

...Картончето спокойно спи до леглото ми, на сигурно място...е, малко е поизмачкано от всички тези баталии днес, но...юнак без рана не може!

Е изглежда не случайно ника ти е "кандидатстващ", определено имаш типични кандидатстудентски неволи. Не че всеки ден се случва някой да си изгуби картончето, но...Браво, че си го намерил! Успех на българския.

леле ,абсолютен малшанс. Наистина си имал огромен късмет, дано те следва и на изптите а до тогава може да си го залепиш на челото това картонче, за всеки случай

Ау... мъка! Разбирам те чудесно. Заветната дата09.07 явно е посветена на силните усещания. Стоя си аз сутринта пред ректората и чакам да отворят вратите, лафя с групичка девойки от мойто даскало. Държа си картончето в ръка. Освен това вместо чанта имам си портмоне, някакъв боклучав шоколад и бутилка с вода. Решавам, че не е много яко да си развявам картончето така (все пак жаен документ ми е). Съответно взимяам портфейла от джоба, за да си го прибера, вместо да го мандахерцам. В същия момент благодатният хладен вятър духна и картончето ми литна към булеварда. Аз, с рефлекси на умряла котка и с мозък, вдървен като хлебарка от ледниковия период, без да се усетя, машинално тръгвам да го хвана. Естествено... неуспешно. Картончето вече се намира на шосето и някакъв минава на 2 сантиметра от него. Сигурно съм била в прединфарктно състояние, защото нито акъл, нито образование ми стигат да се усетя, че не мога да изскоча насред движението. Е, можах. грабвам си аз като в транс картончето и вдигам глава. Баш пред мен спрял някакъв... Гледа ме злобно, а аз му отвръщам с усмивка на облекчение. Дърпам си се на тротоара доволна и щастлива, даже не чух какво ми викна. Сигурно е било нещо по адрес на родата по женска линия.
Така че - потвърдено: ХОРА, ПАЗЕТЕ СИ КАРТОНЧЕТАТА!
(Да не говорим, че това същото, но от предварителния изпит, го затрих преди да излязат резултатите... Добре че си помнех номера )

Тазгодишните картончета явно са прокълнати...

да, явно има нещо такова...
и мойто изчезна за около 10 мин.
и то у нас!
егати паниката настана, ама майка ми го "намери" - оказа се, че не съм го видяла

Това ми напомня моята случка на предварителноя по история

Деня преди изпита- сиреч 10ти Май, се връщам късно вечерта пиян като КИРКАТА, върнах се вкъщи към единадесет вечерта и си заспивам.
На сутринта ставам, взимам си картончето и две химикалки и си проверявам портфейла дали вътре и личната или съм я сложил в бюрото при документите. Портфейл нямаше, както и лична карта. ПАНИКА!!! Какво да правя , какво да правя??? Реших че безнадеждно съм го загубил въргаляйки се по поляната в южния парк на "Цвете за Гошо" и няма надежда да го намеря. Все пак да взех Бележника и отидох към университета с идеята да пробвам каквото ще да става.
При което влезам и на входа ме сграбчи един охранител. Казах му че са ме ограбили с надеждата да прояви разбиране... Да ама не! Ревна ми да се разкарам... При което аз ни жив ни умрял. Обръща се да кресне нещо на друг охранител (Сигурно да ме разкара). При което се шмугнах незабелязано в крилото с последна надежда да отида в залата и да си изрева очите пред квасторите.
Отивам в залата, при което квестор е мустакатият професор, дето ми преподаваше на курсовете тук по история точно поВъзраждане. При което разтреперан му обясних положението, показах му Бележника си. При което той: "Чакай да говоря с другите "... Връща се. "Ами ти беше на курсовете, така че ще се явяваш на изпита. Това на снимката си ти. Имената в картончето съответстват. Влизай от нас да мине!". Едва ли не щях да се разплача от радост. Изпитът мина. 4.75 оценка.

Но най- големия ташак беше, че докато четеше правилата и стигна до момента, че кандидатът трябва да се яви с лична карта и с картонче на изпита, и той и другите трима квестори се разцвилиха от смях. (Както и онези кандидати които разбраха за перипетиите ми).

И БТВ. Като се върнах пред блока ми стоеше един метъл, който ме пита къде е апартамент еди кой си. Моят апартамент. КАзах му че аз живея там. При което изваде портфейла и ми го даде непокътнат. Купих му бутилка воодка на човека. Нямаше как иначе.

факт
сега въпрос. може да съм много тъпа, ама нещо не схващам следното нещо:
навсякъде пише, че кандидатите трябва да се явят 1 час преди началото на изпита. това ОК.
в същото това време пише, че началото на изпита е в 8ч. това означава ли, че ние трябва да сме там в 7ч.?
благодаря предварително, ако някой ми отговори

благодаря много!

Според мен е резонно

Хахахаха, накарахте ме здраво да се посмея. Драги съ-кандидати, не се шашкайте толкова много. Важно е да сте спокойни, а не като някои паникьосани бабички да сновете нагоре-надолу и да си губите ценните вещи.

Аааа, то аз бях напъъълно спокойна до момента, в който не видях листчето ми да хвърчи към булеварда. Няма значение - всичко е добре, когато завършва добре. И зле да е, пак ще се полее.

Е те паникьосаните бабички са най-опасни, могат да та отнесат кат куцо пиле домат в автобуса

Успех на всички!