Сори, ако са го задали преди мен, но ме мързи да чета предните въпроси сега. Та, следваш повече от едно висше. Защо?

Чужди езици владееш ли?

Такива, които би искала да научиш?

В чужбина си била в?

Работила си?

Книжка?

Джеймс, не споря - вероятно си прав. Но то и без това не ми е работа да познавам особено добре хората около себе си - обикновено Ангел е специалистът по тая част. Така че е почти сигурно, че греша,


Защото това, с което искам да се занимавам, е работа на около 10 души в България, та е леко несигурно, че ще успея да се реализирам, тъй като си трябват и връзки (освен талант) - а аз останах без такива. Което не значи, че няма да се боря - просто искам да имам и резервни варианти. Плюс това, когато бях на 18, съвсем не бях наясно как точно ще се стекат обстоятелствата оттам насетне, затова много исках да имам и друга опция.
Така или иначе, журналистиката вече я завърших, след още една година ще съм завършила и социология и ми остава да се боря само с режисурата.

Английски (Езикова гимназия), немски (пак там, но втори език - не съм го използвала от 5 години, но все още разбирам и мога да оцелея, ако се наложи. Ама за кратко), в момента уча италиански - но по-точно е да се каже, че съм в процес на намразването му, защото който е казал, че тоя език е лесен, а малък долен лъжец. Но ще ми трябва, неизбежно е.
Бях стигнала някакво прилично ниво фински, но когато се върнах от Финландия, нямаше начин да продължа да го уча, нямаше къде да го използвам и сега помня само откъслечни думи и някои правила. Ей за това винаги, ама винаги ще съжалявам, защото езикът е прекрасен.

Руски и норвежки; някой ден може да си пооправя финския и немския. Стига да имам възможност, ще го направя.

За по-дълго - в Англия (20 дни), Чехия (2 седмици) и във Финландия (5 месеца). Иначе на екскурзия съм била въъъв Турция, Австрия, Германия, Монако, Италия, Испания, франция, Швеция, Русия. През други (Хърватска, Сърбия, Словения и Унгария) съм минавала транзит.
Казано накратко - не съм напускала Европа (ако не броим двата часа на азиатския бряг на Истанбул).

Със заплащане (макар и позорно мизерно) - няколко месеца в "Паралели". Иначе съм работила като асистент-режисьор на няколко постановки - "Аида" (Държавна опера - Стара Загора), "Мадам Бътерфлай" (пак там), "Опера за три гроша" (театър "Сфумато"), "Турандот" (ОФД Русе), "Аида" (ОФД Бургас), "Сватбата на Фигаро" (пак там) и отново "Аида" (в Храдец Кралове, Чехия). Май това са, да.

Жълта - не (все още). Шофьорска - да, но не карам. И ако имам възможност никога, ама никога няма да шофирам.

Мерси за бързите отговори. Аз също знам английски супер, немски се оправям някакси, а италиански съм учил малко, но искам да си го продължа някога

Здрасти, Ели! =)
Предполагам, си запозната с инициативата, която подхванаха Иво, Ангел и един куп други хора... Какво е отношението ти? И понеже не съм те виждала на двете сбирки, които са се състояли досега - защо?
Доколко се смяташ за зависима от интернет и мобилния си като начин за връзка със света? Според теб улесняването на комуникацията по този начин допринася или отнема от качеството на общуването? Защото, безспорно, е изключително полезно да знаеш, че винаги и по всяко време можеш да се свържеш с хората, които са ти необходими. От друга страна, това (лично според мен) отнема от личното пространство на хората, а и е нездравословно, когато се превръща в заместител на реалното общуване.
Сподели една своя страст. Или повече, ако имаш. Това нещо, което е способно да те успокои/нахъса/измъкне от черна дупка/и т.н. и т.н. независимо от обстоятелствата. Това, от което не можеш да си представиш, че някога може да бъдеш лишена. Разбираш ме. =)

Здравей!

Да, доколкото знам, бях сред първите, които бяха запознати с началните планове. Тогава хората бяха казали, че ще участват, ако нещата потръгнат. Аз бях първата, която каза, че просто няма да участва. Истината е, че не вярвам в успеха на подобно начинание. Идеалите, сами по себе си, не са нещо лошо. Идеализмът е опасен, особено ако си повярваш твърде много. За да има промяна към по-добро, трябва да бъдат засегнати редица интереси на хора, които не изгарят от желание да го допуснат. Обречена история - и не мисля, че ще стигне по-далеч от прословутото детективско бюро, което правихме с двама приятели, когато бяхме на 8-9 години.
Не мисли, че се будалкам - стискам палци и искрено се надявам да греша - не толкова заради самия успех, а защото хората, ангажирани с тоя "проект," не заслужават да бъдат разочаровани. Но звездите ми говорят, че Нещото няма да се случи.

Когато имам достъп до Интернет, мога да си вися максимално дълго онлайн, нищоправейки. В момента, в който остана без нет, не ми липсва - мога да не се сетя за Мрежата с дни, седмици. Не знам това каква форма на зависимост е. Колкото до мобилния телефон - хаха, мразя ги - и двата. Редовният номер е да ги зарежа някъде с изключен звук - после много хора ми се сърдят, а всъщност няма нищо лично в това. Проблемът си е мой.
Баща ми беше казал на майка ми, че ще ми вземе и двата телефона, ако продължавам така - а майка ми казала: "Ако знаеш каква услуга ще й направиш..."
Дали отнема от качеството на общуването.... пощенски гълъби, вестоносци, поща, мобилни телефони, Интернет... не мисля, че формата е важна, съдържанието е основното. И емоциите. И акълът в главата. Разбира се, има много неща, за които се говори само очи в очи - но за това също се иска акъл. Така че наистина не мисля, че средствата за комуникация са толкова съществени - важно е какво изпитват хората, които "говорят", онова, което имат да си "кажат" и думите, които подбират, за да го сторят.

Куклен театър - най-великото изкуство. След добър спектакъл светя - ама не заради Чернобил. *кима* И опера (но там е малко условно, защото много зависи от естеството на "дупката" - има моменти, в които ме депресира здраво). Простички неща. Иначе от черна дупка редовно ме измъкват разговори с мама и татко (да, на 23 съм, но и на 103 да стана, пак ще се радвам да мога да говоря толкова искрено с тях - стига да са живи и здрави, разбира се); а също и музиката на "Smokie". И кръг от световната купа по биатлон, ама сезонът свърши миналата седмица, уви.
Мхм... когато кажеш "страст" (в смисъла на твоя въпрос) - куклен театър и опера са първите неща.

Мерси за отг..

пс: и аз смятам така за инициативата на Лорд и Джеймс, явно ни е първата тема, на която сме на 1 мнение. Разкажи повече, че мен ме мързи...

От черна дупка може да те измъкне само радиация на Хокинг, но е по-вероятно тя да се измъкне сама и да те остави там. Още по-вероятно е да станеш на спагетка и да спреш да съществуваш, още като преминеш хоризонта на събитията. И после да излезеш под формата на радиация
ъъ... имах предвид биха ли ти били скучни въпроси в подобна насока?
хмъ-хмъ, какво да те питам...
Кой ти е най-най-най ранният детски спомен?
Кога последно изяде/опита нещо и съжали, че си го изяла/опитала?
И все пак, коя е тая митична книга?
На какво последно се смя с глас?
Точка, точка, запетайка...
Кое би ти било по-забавно да поставиш като опера - Властелинът на пръстените или Междузвездни войни?
Мики Маус или Доналд Дък?

Как да ти обясня... Хм, не само ще ми бъдат скучни, но и ще получат крайно неадекватни отговори. За черните дупки и черните води ти обясних (свободен превод на Капоти). Всеки ги има, всеки ги кръщава по различен начин, важното е да не допуска да го съсипят и да не им се дава

Баба ме носи на ръце и плаче, а аз виждам сградите в червено. Помня точно един миг. Била съм на около 3 години - падам, разбивам си главата в една пейка и баба ме носи към педиатъра, който по принцип си ме лекуваше. Белегът още ми стои, а баба се беше уплашила наистина много. После имам актови снимки - по лепенка и шапка - на плажа в Ахелой.

В края на януари. Едни сушени домати - не бяха никак лоши и това бе проблемът. Просто бяха толкова солени (а и аз и едно момче малко и попрекалихме с количеството), та на другия ден имах усещането, че няма количество вода на света, което да утоли жаждата ми.

"Взмах лебединого крыла: игра разума и чувств" - книга със стихове и ескизи от спектакли на Андрей Денников. Но, както вече ти казах, има надежда.

Мммм... с глас... бяха или твоите misheard lyrics на песента на Краси Аврамов, или пети сезон на "Двама мъже и половина". Просто не помня в каква последователност ги видях. Виж, със сълзи - на първия запис на български на онази култова песен, ама не си просИ комплименти.

Ох, имаше някакво детско стихче...Punkt, Punkt, Komma, Strich - vertig ist das schoen Gesicht... Нещо такова беше май.

"Властелинът", разбира се. Не само по-забавно, но може да стане и доста адекватно - съвсем не е невъзможно да се реализира на сцена. За "Междузвездни войни" - не вярвам. Наистина не мисля, че може да се получи.

Мики, естествено.

Кристо, нека за тая инициатива да разкажат хората, замесени в нея - нито е моя работа, нито знам какво се случва напоследък, та затова смятам, че мога да кажа само личното си мнение (въз основа, на онова, което знам от началото и на това, което чувам за развитието й) - и вече го направих. Оттам насетне - който има интерес, може да разпитва "агентите" във форума. А и не вярвам, че има "редовен" форумец, който да не знае за какво става дума.

Айде. Отивам на лекции.

Защо пък ще ти трябва италиански Аз само една причина мога да измисля, но не мога да си я обясня.

Просто около (и малко над) 50% от оперите в стандартния оперен репертоар са на италиански (нататък продължават с немски, френски, английски, руски и малко чешки). Не върви да имаш претенции да се занимаваш с режисура, ако не знаеш езика, който се асоциира с операта и с който, същевременно, се асоциира тя.
Вярно, че либретата са много безумни като цяло (и все повече се убеждавам, че хич и не ми трябва да ги знам в оригинал), вярно е и че ги има преведени, но си трябва да се познават - иначе все едно... знам ли... театрален режисьор да поставя по преразказ на текста на пиесата (дори не по превод). И пак не е точно сравнение, защото в операта е замесена и музика, която трябва да се взема предвид през цялото време.
А да не говорим и че трябва да я доуча някога (и някъде) тая режисура. Все още не знам къде, но където и да отида (с претенцията да се занимавам с опера), италианският ще ми трябва. Друг е въпросът, че наистина го намразвам (ама съвсем искрено и много лично), но го приемам като рициново масло.

Здравей!

1. Понеже се интересуваш от театър, ми е любопитно дали си гледала постановки на скандинавски драматурзи, кои са те и дали ти харесват.

Здравей!
Уви, не мога да се похваля, че съм твърде добре запозната със скандинавската драматургия (да не кажа и хич, освен основните пиеси, които всеки е гледал) - познавам само Стриндберг (с "Мъртвешки танц" и "Призрачна соната" - в театър "Сфумато") и Ибсен ("Нора" и "Куклен дом" - в ТБА, а "Куклен дом" - и като текст).
Не се смятам за експерт по темата, затова и не мога да критикувам българските постановки (иначе казано, не мисля, че това е истината, но не мога да кажа кое е, затова си трая ). Иначе като текстове - да, определено представляват интерес за мен, но смятам,че когато се четат и поставят, трябва да се има предвид, че са писани в особена културна среда и да се поставят внимателно (с оглед на това) - който е гледал дори само един скандинавски филм, ще разбере какво имам предвид. Просто е друго - не са хвърковатите/остроумни/пищни/лигави/слънчеви комедии, от които може да ти светне денят. С което съвсем не казвам, че са лоши - просто хората трябва да си дават сметка какво поставят/гледат и да не очакват... онова, с което са свикнали (примерно).

Да, мисля, че си права.
Аз съм гледала само "Mалкия Ейолф" на Ибсен и "Госпожица Юлия" на Стриндберг, но бях много малка и нищо не разбрах. Сега биха ми харесали, сигурна съм, а може би и на теб. Не съм сигурна какъв вкус имаш. Затова:

2. Предпочиташ ли хвърковатите/остроумни/пищни/лигави/слънчеви комедии, или не непременно? Като цяло, предимно какво търсиш в изкуството - неща, от които ти светва денят, или поводи за сериозни размишления? Или и двете едновременно?

Хаха... За да ти отговоря максимално точно на тоя въпрос (и съвестта ми да е чиста), се иска много писане, та ще се огранича само до драматичния театър.
На първо място, харесвам Бекет. Не ме разбирай погрешно - твърде малко текстове от театъра на абсурда ми допадат. Но наистина не вярвам, че Бекет може с лека ръка да бъде причислен към него, етикетиран - и с това да се приключи. Гледай "Крап" в Народния, когато имаш възможност и съм сигурна, че ще разбереш (в СКТ играят и спектакъл, който хем не е по него, хем си е съвсем той, но под друго име). Текстовете му просто минават през тебе и хич и не питат. Та, да - разбрахме се - харесвам Бекет (защото винаги откривам по нещо от себе си в неговия "абсурд" и, колкото и нелепо да изглежда действието на сцената на моменти, има една нишка (може дори да не изглежда основна за спектакъла), в която си ти и която е твоя).

После - харесвам камерните, мрачни пиеси, след края на които ти е тежко. Ама много, много тежко - защото не си искал нещата да се случат така, защото искаш да вярваш, че е имало и друг изход. И после, след като осъзнаеш, че всъщност не е имало такъв, ти става още по-тежко, а същевременно, се чувстваш в пъти по-лек. Вероятно катарзисът е нещо подобно. Веднага давам пример - "Нищо не помня" с Георги Русев и Татяна Лолова в 199, но го свалиха преди 2-3 сезона, когато Георги Русев реши да слезе от сцената.

Освен това харесвам и онези комедии, за които стана въпрос по-горе. НО! Тук има огромно НО (което често става "НЕ") - харесвам изпипаните неща, с чаровен хумор; такива, в които има намигване, а не изпростяване; такива, които те усмихват, без да те възмущават (или те възмущават, но само ако си крайно сериозна консерва и се дистанцираш по дифолт от всичко ново) - пример: повечето от нещата на Съни Сънински и, най-вече, "Уилям Шекспир - пълни съчинения". Ето това е един ама наистина брилянтен спектакъл, направен с истинско уважение към класиката (но и с много сладко намигване, наистина - прекрасен е, макар някакъв народ да е силно скандализиран от него).

И, като отделен тип спектакли, макар и случващи се много рядко на наша сцена, са тези от типа на ''Ритъм енд блус", които са просто вихрени и усмихващи, без претенции, но много увличащи - неслучайно конкретното заглавие е същински хит на сцената. Е, те наистина са единици, но си струва да ги/го спомена.

Друго какво.. моноспектакли. Особено когато са дело на хора, които наистина го могат. "Забравени от небето" (на Златина Тодева, Бог да я прости), "В края на ноември" (на Румен Гаванозов), "Дуенде" (на Татяна Лолова)... дори "Екстази" на Заро, ама там с уговорки. Оценявам способността на един актьор да изпълни сцената с енергията си и да е интересен на публиката в продължение на час и половина (или дори повече).

Кажи ми, че съм ти отговорила на въпроса, че иначе... Колкото до класиката - обожавам текстовете. Не ми допадат интерпретациите им у нас. "Като е класика - давай през просото, ти влизаш оттук, ти - оттам, той й казва, че обича, тя хвърля стола - и после ще кажем на пресата, че играем по Станиславски" - това отношение не ме кефи, трябва да се търси. В този ред на мисли, разбрах какво се случва, когато търсенето даде резултати - откачам от щастие и светя дълго и вдъхновено. Уви, не се случва на нашите сцени.

Хм....

Какво мислиш за Хомcчето?
А за хомосексуалните бракове?
Кого от форумците искаш да видиш като ректор?
Гласува ли в "Голямото четене"?
Ще ми препоръчаш ли "Никой не знае че съм куче" и "Малка пиеса за детска стая"?