 |
| Лунатичка |
 |
Регистриран на: 20 Сеп 2007, 16:32
Местоположение: около век назад
Благодарил (а): 0 пъти.
Поблагодарили: 1 пъти.
|
Мунчо е герой с доста противоречива същност - от една страна бидейки маргинален персонаж в обществото на Бяла черква той е обречен да остане ограничаван от социалната си роля. От друга страна, неговата изолираност му дава възможност да не се чувства застрашен от общата опасност и да се прояви като личност в момент, когато останалите, обладани от малодушие и страх за собствения си живот, предпочитат да се изолират зад заключените врати на домовете си. Абе, сложен образ си е Мунчо, може и масон под прикритие да е бил, но това не му отнема титлата "селски идиот". Което не е толкова лошо, ако приемем, че идиот е човек с идеи...
А, като портретна характеристика трябваше... Среден на ръст, леко прегърбен, с брадавица над левия клепач, накуцващ, с брада на около четири дни и половина...примерно.
По принцип се старая да не пускам много снимки из нета, точно по такива причини.  Не ме е страх от психопати, по-скоро са ми досадни... Като се замисля, аз самата мога да бъда психопат... Но предпочитам да не срещам злонамерени такива, де. 
Докторска дисертация Представям си сега каква глупост ще напиша, за да мога утре да се чудя откъде ми е дошла... " Свенливият еротизъм в поезията на Българското възраждане" , или може би " Развитие на драматургичния жанр в българската литература преди Първата световна война".
Бих живяла в Лондон, Париж, Мадрид, Берн, Торонто...поне за малко.
Благодаря за въпросите, на мен също ми беше приятно.
_________________
Не вийте, псета, аз не съм видение,
кръвта във жилите ми дреме
като в затоплени легла,
ала от сън ме дигна месеца
и рече ми: „Ела”.
|
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
И понеже съм ограничена откъм езици, и мога да чета в оригинал единствено произведения на английски (може би ако не броим тези, които са писани в оригинал на български, де), английските романи от втората половина на 18. век са ми доста любими. 