Евала за Клеймор, едно от стойностните и кратки анимета.

Какво мислиш за Fate/stay night?
А за Bleach?
Мислиш ли, че анимето ще ти писне по някое време?
А манга?

Какво мислиш за Fate/stay night? Много време съм го търсил за теглене, но без успех.

А за Bleach? По принцип не гледам толкова дълги. Сигурен съм, че покрай интересните моменти имат дълги периоди с разводняване, а за такива нямам време и нерви. Като нещо ще е интересно, най-добре е да го направят в рамките на 26-30 епизода и толкова. Нека го запомним само с добро

Мислиш ли, че анимето ще ти писне по някое време? Надали. Единственото, което може да стане, e след време да гледам малко по-рядко покрай другите задължения.

А манга? Не съм чел нищо. Засега предпочитам да си взимам някоя книжка вместо манга.

1. Кой е спортът, който следиш с най-голям интерес?
2. Кой спорт намираш за най-скучен за гледане?
3. Фен си на книгите за Шерлок Холмс. Какви други детективски романи си чел и кои автори/произведения би препоръчал?
4. Коя е книгата, която най-трудно си се накарал да дочетеш?

1. Текста на коя песен те описва най-добре?
2. Справедлив ли е капитализмът като система?
3. Важни ли са парите за да човек е щастлив?
4. Вярно ли е, че най-глупавите хора са щастливи, а най-умните - нещастни?
5. Ако да, какъв би предпочел да си?

1. Кой е спортът, който следиш с най-голям интерес?
Гледам по-важните мачове, също и турнири по айкидо.

2. Кой спорт намираш за най-скучен за гледане?
Голфа. Никога не съм го харесвал.

3. Фен си на книгите за Шерлок Холмс. Какви други детективски романи си чел и кои автори/произведения би препоръчал?
Вземи си класиките "Карти на масата", "Смърт край Нил", както и всичко останало на Агата Кристи. Иначе в момента издирвам и историите за Арсен Люпен

4. Коя е книгата, която най-трудно си се накарал да дочетеш?
Беше една биографична книга за Юлий Цезар, която си взех преди години. Авторът имаше много странен стил на писане и ме поизнерви, но я завърших.

1. Текста на коя песен те описва най-добре? Iron Maiden - Тhe Educated Fool

2. Справедлив ли е капитализмът като система?
Системата има своите недостатъци, но същевременно е плод единствено на естественото ни развитие и няма друга икономическа система, която да ни е по-присъща. (под "ни" имам предвид човечеството като цяло) Историята на XX век ясно показва, че всички изкуствени и насилствени опити за промяната й са завършили с пълен провал, а заедно с него са отнели и живота на десетки милиони. Хейтърщината никога не е давала добри резултати.

3. Важни ли са парите за да човек е щастлив?
Тук няма нужда от идеалистични крайности - безспорно са важен фактор в човешкия живот, а колкото до възприемането им като висша и крайна цел, това зависи от умствения капацитет и възпитанието.

4. Вярно ли е, че най-глупавите хора са щастливи, а най-умните - нещастни?

Безпорно за образования човек е по-трудно да бъде щастлив, но и самото чувство е по-силно и сладко, когато го достигнеш. С което май индиректно отговорих и на последния ти въпрос

Oще ли си търсиш квартирa?

1. Какво смяташ за обескосмяването на тялото?

Ако имаш предвид обезкосмяването на краката при мъжете - там съм твърдо против, но подмишниците и половите органи са абсолютно задължителни. Само при жените винаги ми е харесвало да се оставя по едно малко и тъничко триъгълниче... мисля че така е много по-красиво и възбуждащо.

2. Какво мислиш за хомосексуалистите?

Единствено не одобрявам афиширането на сексуалността им пред всички с паради, но пък вкъщи нека си правят каквото решат, личният им живот не ме интересува. Могат да бъдат пълноценни граждани независимо от отклонението си и Мариус Куркински е перфектният пример за такъв. Никога не е парадирал със сексуалността си и в същото време влага целия си творчески талант в полза на обществото.

Колкото повече знания добива човек, толкова повече се подхранва любопиството му към заобикалящия го свят, съответно му се приисква да опита повече нови дейности, да посети повече места по планетата и какво ли още не. Общотеоретични писания надали ти се четат, затова вземи например един примерен студент по испанска филогогия, идващ от средностатистическо семейство - логично е да се чувства привързан към испанската култура и постепенно да прояви интерес и към страните от почти цяла Южна Америка. Ще му се прииска да ги посети, да се запознае пряко с местните обичаи и да види на живо места, които иначе е виждал само на снимки в книгите. Отначало ще му е гадно, защото няма нужните средства, затова се скъсва от учене, от което знанията му нарастват неимоверно, завързва контакти и се почупва от работа на длъжност с висока заплата. В един красив ден каца на летището на Буенос Айрес, след месец-два е реализирал една съкровена мечта и се връща в България щастлив, а спомените ще го топлят докато е жив. Красивото изживяване още повече ще се подсилва от факта, че са хвърлени неимоверно много усилия за него, а сега, когато се е реализирал чрез знанията си, само един Бог знае колко подобни неща ще му се прииска да направи. Подобни мержеления изобщо не се въртят в главата на местния пройдоха Кольо, който с тарикатлък едва е избутал 12 клас. Той няма знанията и интелекта на студента, че да има и кой знае какви мечти, затова и представите му за хубавото и стойностното са чисто материалистични - къщичка, мацки, мощна чалгичка в скъпите заведения и т.н. Единственият правомерен начин да събере пари за тях е да удари някой джакпот, парите от който обаче не е заслужил с нищо, следователно няма и какво да подсили чувството му на вътрешно задоволство. Или казано това цялото накратко - широката ерудираност винаги върви ръка за ръка с амбицията за покоряване на нови и нови върхове, а след всеки от тях винаги те очаква и всепомитащият кеф, че си постигнал нещо след кански труд и усилия. Нолидж из пауър

Малък ПП: всякакви логически несвързаности се дължат на недостатъчния сън от миналата нощ.

Аз пък не мога да разбера защо според теб амбициите задължително правят човека по-малко щастлив? Защо да не може да си покорява върховете бавничко, но с оптимизъм и позитивизъм? Или ти говориш конкретно за амбициозните хора в нашата страна, където мечтите трудно се осъществяват на фона на кризата?

Наскоро намерих по-точна формулировка: лоши са амбициите, които водят до тъжно самоограничаване и до престъпване на прости морални граници.