1.Ммм, да видим, точно в момента май бих прегърнала един човек и бих се огледала в един особен само негов поглед
2.аз много обичам да пътувам и се чувствам доста недобре, защото не съм излизала зад граница А повечето ми приятели и изобщо, повечето хора край мен са пътували и пътуват доста... да се надяваме, че ще си намеря хубава работа и ще мога и аз да пътувам
3. В китайския е пътят и истината и животът... Ами аз учих една година политогия, беше доста несериозно и реших да уча нещо, заради което като ходя на лекции да знам, че нещо научавам. Като към това прибавиш, че обожавам да уча чужди езици, или поне в гимназията ми беше забавно... Чувството да разбираш неща, които не всички разбират или да подслушваш китайци, които си мислят, че никой не ги разбира, е велико.
4. Манипулацията, обясних по-горе, много е опасна...
И аз имам един въпрос към теб, кака, ти как си? Мина ли ти кривото?

Xin - ако можеше да върнеш времето назад, би ли се преместила от политология в нещо друго? Сиреч, съжаляваш ли изобщо за китаистиката, че си я избрала?

Не. Имало е моменти, когато ми се е искало да захвърля всичко, спомням си за една много сериозна криза след писмения по практически език във втори курс, когато умувах над варианта като запиша втора, да зарежа китаистиката, една преподавателка ми беше опънала нервите до крайност, но никога не съм съжалявала, че се преместих. Ако не бях го направила, едва ли щях да се запозная с хората, които познавам сега... в големите специалности никога не се получава това особено усещане за семейство, за близки, половината ми преподаватели са ми в листа на айсикю...В началото, не знаех дали това е правилният избор, бях много объркана, не се преместих твърдо решена. Сега знам, че беше възможно най-доброто решение. Това е за мен в личен план.
Иначе китайския, първо човек трябва да се примири, че никога няма да го научи, така, както може да научи английски, например. Единственото, което може да постигне, е да го докара до работно ниво... понякога се учат доста скучни неща, от другите предмети понякога нямаш време да учиш по китайски... като навсякъде, има си разни проблеми.

Защо политологията според теб е "несериозна специалност"? (питам, защото не съм запозната)
А защо избра политология?(тук те връщам малко назад във времепространството )
Колко време отделяш за учене?
Как се разбираш с професорите?

Ами вече не е, промениха учебния план след като се преместих В смисъл, аз имах три дни в седмицата по две лекции в първи курс... не остана необиколено място, писна ми да се разхождам Иначе, поне според мен, лошото е, че при всички случаи после, за да се реализараш трябва да се обвържеш политически... Освен това, и на мен ми беше много интересна политиката, но като се случи на един колега да му пращат смс-и кой се изказва на парламентарния контрол, докато бяхме на кафе, а мен това изобщо не ме вълнуваше, се замислих дали съм за там...
Като кандидатствах бях много неориентирана какво искам да уча и с какво ще кандидатствам, до април, ако не греша, готвих математика. После реших-история и започнах да уча след бала, за един месец научих колкото за 3 в СУ, в крайна сметка влязох с руски с една седмица подготовка (да са ми живи и здрави преподавателите от гимназията). Уж исках да се занимавам с политика, затова ми беше политологията на първо място... през първата година на следването си, обаче, получих отговор на фундаменталния въпрос, който ме вълнуваше: Аз ли съм идиот или политиците? Оказа се, че не съм аз, и това потвърдено от специалисти в тази област и като го разбрах, тотално загубих интерес, сега много рядко ме заинтригува нещо...
Колко време, ами не знам, не съм засичала, колкото се наложи.
С моите две професорки в китаистиката много се уважаваме, на едната даже съм и ходила на гости, познавам дъщеря и и сина и...
А по принцип, те професорите са хора:wink: и то си е до човека. С някой може да се разбираш, с друг, не. И от специалността зависи де

1. Това е доста сложен въпрос. В гимназията определено можех, занимавах се с всевъзможни неща, миналата година с две специалности и работа, успях, но си изтощих батериите до краен предел, което се изрази в невероятно мрънкане, постоянно мрънках, целият свят ми беше крив Първо се стресирах, че вероятно остарявам и затова е така. После се замислих, че за цялата учебна година ми се събират не повече от 10 излизания за удоволствие, през цялото останало време бях на лекции, на работа, превеждах или четях текстове по социология, даже като ми дойде някой на гости, едновременно си говорех с него и превеждах та стигнах до заключението, че когато почивката е на ниво и работата е на ниво, когато куца или липсва и работата не върви, в заключение, като ме огрява мен слънцето и аз мога да огрявам навсякъде, като не ме грее мен или се изтощавам до краен предел, ако е жизненоважво аз да грея, или просто грея избирателно, където ми харесва най-много, там
2. Животът, не знам, понякога е просто удоволствие, понякога е здраво стискане на зъби, хапане на устни и продължаване все напред, дори и с изранени колене (да се изкажем образно). Прекалено сложен въпрос, за да мога да му отговоря сега, може би след 60тина година ще съм по-наясно. Наистина не знам, понякога те носи на ръце, понякога те смачква, сгърчва. А понякога просто се събуждаш и слънцето грее или някой ти се усмихва и няма как да не се усмихнеш... прекалено сложен въпрос, не знам.
3. Ще се радвам , стига да не е в предизпитно време, разбира се.

А колко китайски йероглифа знаеш?

Ами всъщност, представа си нямам. Разбирам в общи линии неадаптирани текстове, ако нямат някаква особено специфична лексика, освен ако не е икономическа, там поназнайвам малко. Нямам проблем с обявите на японистите, когато са повече с йероглифи и по-малко с азбуките Трябва да гадая, за да кажа цифра, едва ли са под 2000 и едва ли са над 4000 вероятно, но не съм сигурна, само предполагам.