Понеже Кристо явно го е срам, защото не те познава добре, аз ще задам въпроса, който, сигурен съм, изгаря да зададе: Какво е мнението ти за Кристо?

1. Ще отговоря след малко.
2. Лора, плачеща булонка, 11 години, и аз и не само аз. Нямам снимка нейна сега на разположение.
3. Бих те посъветвал да не използваш методът на самовнушението по посока на това кое е интересно и кое не. Но моят съвет е повече въпрос- способен ли си абсолютно безпристрастно да констатираш липсата ти на интерес към част от нещата, които трябва да научиш и въпреки това да се стегнеш и да се справиш? А какво ще кажеш за метода на провокиране на интерес- това ще рече практически да си наредиш така живота, че да имаш полза от знанията си в областта. Обяснението "някой ден ще имам нужда от това" не мотивира наполовина на това реално да имаш нужда от него тук и сега.
Също така ако имаш някакви съмнения в нещо, които да има шанс да мога да разсея, добра идея е да ме питаш, без да се притесняваш какво може да си помисля за теб. Не е излишно понякога да потърсиш за съвет дори един от хората, които не са по-високи специалисти от теб в същата сфера.
4. Какво е ГМО?
5. Следенето в интернет е интересна сравнително нова възможност. Човек ако е уязвим, трябва да се пази- нито да си раздава личните данни на листовки, които да раздава на улицата, нито да се свързва с непознати в интернет, рискувайки да попадне на злонамерени такива. А ако злонамерена е държавата, тоест ако се опитва да ограничи личната ти свобода заради минимални твои прегрешения, то това е хабене на ресурси, макар да затяга контрола. Въпросът е кой има нужда от затегнат контрол? Проблемът със затягането на контрола е че винаги ощетява изпървом онези, които са леки престъпници, а истинските злодеи по принцип внимават за тези неща и се укриват навреме.
6. Стипендиите в НБУ са добри, не се раздават на всеки, но ако имаш висок успех и нямаш невзети изпити, спокойно ще ти дадат, да речем 80% от таксата, това са 800лв на семестър, разбира се на фона на такса 1050 това не е начин за забогатяване.
7. Един приятел ми сподели за учителя по Китара/Баскитара, че изисквал да му се плаща преди, а не след урока. Освен това преподавал по някакви създадено от него методи, а и както всеки варненец знае, разлепя из целия град обяви за уроци. Извеждам си мнението, че е маниак. Ама не че бил велик китарист, а просто явно като си втълпи нещо и пренебрегва логиката в полза на маниакалността.

Имам някакви идеи за това що е здравословен за психиката начин на живот. Разбира се, не всеки човек би намерим у мен потенциала на му помогна, а и повечето хора не знаят какво им има, което означава, че трябва да ги опозная лично, което отнема доста време и ако не са много открити и доверчиви, няма да стане. Като цяло физическото здраве е зависимо от психическото, така че съм способен да помогна за оздравяването на човек, ако той е съгласен да променя начина си на мислене и то без да задава въпроси. Не е достатъчно да кажа, че трябва да се мисли позитивно. Мой първи неприятел е страха и го изобличавам с много прости логически конструкции, заклеймявайки го като безполезен. По-труден ми е стресът, породен от принципност, защото хората не си променят лесно принципите, особено по-възрастните. Но каквото и да става, ако в дадена ситуация човек губи контрол над мислите си, то той трябва да я напусне или да се промени. Примерно, някои хора не са правени за да се борят със силна конкуренция, тоест не са наследници на аристократи, а са да речем наследници на селяни, които са си обработвали земя без да са се състезавали в това кой колко чушки ще извади от декар посеви. Такива хора, неспособни да търпят съперничество, възпитавам или в аристократическо мислене или в това да си знаят мястото- зависи от интелекта и разбиранията им. В други ситуации, други методи.

Траколожкият институт не е единствен център за траколожки изследвания в България, това трябва да се знае и не се притеснявам за бъдещето на тази наука, която аз лично ще се стремя да популяризирам. Иначе Валерия Фол безкрайно много уважавам за приноса й към разбирането ми на сложната материя на тракийската религиозност.

1. Не знам, ама ще ме умориш някой ден, аз съм правен за повече сериозност.
2. Моля тееееееееее
3. Еми тая дето нямала ДБ била по-мъдра, щото така или иначе, ако поиска, ще заима. За какво да има като може да има и като няма?
4. Щях да се внедрявам под прикритие и да шпионирам разни хора какво правят и какво целят.
5. Пак щях да шпионирам.
6. Е. Е! Сега. Жмудитееееее, те като ми дадат задача, аз никога не мога да разбера какво точно правя. Те внушават и аз правя и нито мога да разбера как и за какво става въпрос, нито да променя съдбата си съществено.
7. Ще се оправим, когато започнем да го искаме.

1. Никой не ме познава из основи. Не ми е тъпо да си приказвам с тях- винаги научавам нови неща- както за тях, така и за себе си. Аз не си падам много по големите компании, както не търся и широка подкрепа от много хора. Радвам се да споделям света си с хора, които споделят своя с мен. Многото хора около мен не ми дават да ги опозная добре в частност, а обичам строго личното отношение.

Кристоооооооооо... силно казано познавам Кристо по-добре, отколкото той мен. Искам да кажа- ние не сме близки и не знам дали това е за добро или за лошо. Не ме е страх да говоря с него по-дълго, но ми се струва, че той иска повече готови, категорични отговори за/от мен, а аз не съм устроен да ги давам, защото непрекъснато е променям. Може и да греша за него, но ако не греша- то той греши за мен. Толкова от мен за Кристо.

Аз само ще споделя, че с удоволствие следя темата. В този смисъл, би ли имал против непознат за теб човек да те следи и изследва, но да го прави не от злонамереност, а от (не)здраво любопитство? Защо?

Благодаря за вниманието. Нямам нищо против непознат за мен човек да ме следи и изследва, защото не се чувствам уязвим или застрашен, а ако се почувствам, знам, че ще му се изплъзна. Ако ли пък този човек е адски досаден, разочарованието ще бъде изцяло негово, защото не преговарям с терористи... всъщност... има един начин за водене на преговори, който ме вдъхнови наскоро: http://www.youtube.com/watch?v=EAiLw887 ... re=related

Кажи за К Димитрова!
Кога Радомира ще прочете църцолега?

1. К. Димитрова е дебела, грозна и злобна преподавателка по математика. Не е престижно да си 1.40 висока и 100кг тежаща, но това не означава, че трябва да си комплексирана до мозъка на костите си и да си го изкарваш на учениците.
Когато е била назначена за преподавател, преподавала и на очакващи завършване на средното си образование дванадесетокласници, подготвящи се за кандидатстване във висше учебно заведение. Оставила 6-7 от тях на поправки, въпреки че учители и ученици, родители и дори директорът й се молели да размисли, но тя не склонила. От тогава насам преподава само на 8ми клас, за да плаши учениците в началото на гимназиалния им курс на обучение, та да се стягат.
К. Димитрова е човек, който обича да пише двойки. Един мой приятел имаше една 5-ица и 6 шестици, при необходими 3 оценки за оформяне при 2 учебни часа заетост на седмица, а К. Димитрова произнесе думите "не си оформен!", изкара го на дъската, която беше много мръсно бяла от размазан тебешир и му даде малко парченце мокър тебешир пък на него, да се справя както може, продиктува му задачата и през кратки периоди от време му крещеше "ПОМИСЛИ ХУБАВО", "ВНИМАВАЙ С УСЛОВИЕТО, ИМА УЛОВКА", а човек най-трудно мисли, когато дяволът му напомня грубо за съществуването си. Разбира се, момчето не можа да реши задачата, а учителката с усмивкаму писа двойка. После го оформи за 6, защото той беше за 6 и тя го знаеше предварително, тоест той беше оформен, но тя просто искаше да го унижи и да го накара да се чувства зле.
К. Димитрова е човек, който веднъж ми писа 2 при положение, че бях за 4. Просто беше дала такова контролно, че да се състои от две задачи- една основна от А група (задачите които се водят ниво 4), и друга от Б груба (водещи се задачи за 5 и за 6). Аз реших напълно вярно задачата от А група, но системата на оценяване беше такава: първа задача 19 точки, втора - 21 точки, а необходими за 3ка бяха 50%, тоест 20 точки. При нея решаването на задачите за 4 не стигат и за 3.
2. Радомира ще прочете цурцолега когато си иска, а когато не иска няма да го чете. Няма да й казваш кога да го чете и кога да не го чете.

Какво се случва с обикновен човек, който яде джадайски боб?

Нищо необикновено. Започва да левитира и да мести предмети с поглед.

Какво да правим? Тълувай го както искаш, но искам сериозен отговор.

Трябва непременно да си дадем сметка за качествените неща в нашия живот, да ги съхраним и доизградим, за да може и те да доизградят нас. Съвършени неща няма, винаги трябва да анализираме отново и да облагородяваме и онова, което на пръв поглед ни изглежда най-благородно. Не да се увличаме и на всяка цена да променяме, но без съмнение трябва да не спираме да търсим кое е доброто и кое не във всяко нещо. Не трябва да сме преднамерени, че обектът пред нас ще разкрие нам своите слабости, защото нашето мислене също притежава слабости и понякога именно те ни затварят вратата на възможността да правим задълбочена и правилна оценка.