Хехе, Ели.

Как си? Надълго и нашироко, моля.

О, какво става тука...

1. Не ти ли хрумва понякога, че се държиш надменно?
2. Намираш ли удоволствие в това да подценяваш и омаловажаваш другите?
3. Защо постоянно се самоизтъкваш?
4. Какво е за теб съдбата?
5. Какво мразиш в себе си?
6. Кои са гаднити черти, които постоянно дразнят другите?
7. Кога последно лицемерничеше и защо?
8. Като учиш 2 висшета, какво смяташ да работиш след тях?
9. Смяташ ли се за глезла или лигава?
10. При предната такава тема за теб, имаше възможност да отговориш на всички възможни въпроси, които биха те питали. Какво остана, да те питат сега?
11. Кои форумци те дразнят искрено?
12. Кои форумци смяташ за по-глупави от теб, на базата на техните знания и обща култура?
13. (топ-въпроса, които учените още изследват) Какво е мнението ти за мен?

Надълго - от 3-4 години промяна няма. Нашироко - надявам се да няма такава в близките години (поне не и в плюс).
Но окей, разбрах те - въпреки премеждията ми, свързани с новите технологии и лятното часово време от сутринта, безобразните кошмари следобед и скандалът между съседите, който приключи преди около час (монолитното строителство било по-добро от панелките в това отношение... дааааа бе... вярно, че не чувам кога комшията има сърцебиене, ама епитетите не са ми спестени), се чувствам отлично.
Човек обикновено сам избира живота си - и вярвам, че стига да има поне малко акъл в главата и увереност, че нищо не е лишено от смисъл и че има кой да бди над него, може да си съгради много качествено битие. В този ред на мисли, щастлива съм. Дано това отговаря на въпроса ти достатъчно пълно.

А ти все повече заприличваш на Ангел и това е притеснително.

Здрасти
1. Какво е за теб достойнството?
2. А доблестта?
3. Пред какви хора и при какви обстоятелства си показвала слабост до сега?

Нищо лошо, незаконно, неморално и прочее не- неща. Здравей и на теб (трябва да взема да преброя колко от 13-те гласа дойдоха от тебе, май минават 50-те процента)!


Всъщност не. На човек може да му хрумне само нещо, чието "съществуване" открива някак случайно, изведнъж. Нещо, което го изненадва, цапва го и му идва като гръм от ясно небе. При мен това, което предполагаш ти, е обективна истина. Наречи го факт. Така че няма как да ми хрумне.


Знаеш ли, истината е, че единствените, които намират някакъв attitude problem (или както там се нарича този дефект) в моето отношение към тях, са "пострадалите". Те имат проблем със себе си и е елементарно да го превърнат в проблем с мен (никой не обича да е в конфликт със себе си - объркващо е). Аз проблем с отношението си към хората нямам. То е такова, каквото е и не мога да го определя като "носещо удоволствие". Има неща, които просто СА.


Тук пак опираме до това как ме възприемат хората, а не как аз възприемам себе си. Ти казваш, че аз се самоизтъквам. Щом го казваш, вероятно е така.
Навън може да се разразява буря, но в хижата е уютно, подредено, чисто, има достатъчно дърва, за да е топличко. Трябва ли да ми пука за бурята отвън? Не си глупав, разбираш ме. Не мисля, че се самоизтъквам. Когато имам да кажа/покажа нещо, обикновено го правя, без да имам скрупули и без да се интересувам дали някой ще се почувства малоценен. Последното не е мой проблем. В хижата е топло.


Връщаш ме към предишното ми гостуване в РиС. Тогава май пак ти ми зададе този въпрос и помня отговора си - "Ако ти е писано да те обесят, няма да се удавиш." Сега мога само да добавя, че това е силата, която пише историята ни. А ние оцветяваме картинките. Това прозрение си го обичам безкрайно много.


Погледни първите си въпроси - сериозно ли мислиш, че има нещо, което мразя у себе си? Работата е там, че, както пеят "Smokie" (да, пак те, знааам): "she's had it good then she's had it rough". Та и аз така. И се научих да живея в мир със себе си и да се обичам, защото това е първото условие, за да те обикнат/намразят другите (е, второто не е желателно, но нерядко се оказва неизбежно).
Всъщност, излъгах малко. Научих се да се обичам, защото така е много по-лесно и приятно. Спестява ми бръчки и ми дава време и енергия за нещата извън мен.
Впрочем, ако мога да си позволя да изменя леко въпроса ти, мога да ти кажа какво бих променила у себе си. Кожата. Яд ме е, защото е прекалено чувствителна и всякакви хормонални промени, стресови ситуации, дори мръсотията навън, я прецакват много неприятно и я правят да изглежда неподдържана. А само аз си знам колко пари, време и усилия полагам, за да я държа в що-годе приличен вид. Но все се надявам, че и това някога ще отмине.


Единствените ми "гадни" черти, които мога да определя като такива (в смисъл на черти, които ми вредят), са колебливостта ми (предопределена от зодията, уви) и прекомерната ми благост. Позволявам да се смееш. Другите не ги смятам за "гадни", така че не е коректно да отговарям. Но съм сигурна, че доста народ би искал да отговори на този въпрос - може да го сложиш като номер 14.


Честно казано, не мога да си спомня за конкретен случай напоследък - може би има, но ще да е било нещо дребно/маловажно. Обикновено избягвам да го правя. Но се сещам за сериозен случай отпреди 2 години, за който дълго не можах да си простя. Човек, от когото бях зависима, си позволи да обижда твърде лошо друг човек, когото много ценя, в мое присъствие (а той не бе там, за да се защити). Аз си замълчах и отчитам това не само като елементарна проява на нещо като инстинкт за самосъхранение, но и като малодушие. И, в някаква степен, като лицемерие.
Година по-късно поправих грешката със замах - в подобна ситуация поставих на мястото му друг човек, от когото зависеше дипломирането ми. Тя оцени смелостта ми, но дори и да не беше го сторила, нямаше да съжалявам.


Бяха 2 и половина. Уточнявам половинката не за да се... как беше... самоизтъквам, а защото смятам да се занимавам именно с нея. Режисура. В това ме бива и с това бих се занимавала с удоволствие. Просто в момента оцветявам различна страничка от историята.


Никога. И двете са ми крайно противни - част от женските оръжия, издаващи слабост. Случва се да се глезя, но се старая да направя закачката достатъчно ясна. Бррр... ужаси ме с тоя въпрос, признавам.


Знам ли... има толкова хубави въпроси на тоя свят! Разчитам на изобретателността на форумците - на евентуален интерес от страна на новите попълнения, а също и на въпроси, за които може да са се сетили и "старите кучета".


Искрено - никои. Но списъкът с форумци, които се дразнят от мен, не е особено кратък. Аз, както казах и по-горе, нямам проблем с това. Да се дразниш на човек във виртуалното е почти като кибер-секса. Може и да свършиш, но после се чувстваш тъпо. Защото няма кого да гушнеш.
Та и аз така - защо да се дразня на аватар с думички отдясно или да се боря със свине, на които това им харесва, а аз бих се изцапала? Неравностойно, безсмислено и скучно.
Но нека обобщя - в този форум аз се забавлявам и дребните инциденти, които се случват в това време, не ме впечатляват особено.


Към настоящия момент във форума има регистрирани 12 146 потребители. Познавам твърде малка част от тях, но дори и да не бе така, пак нямаше да говоря с имена.
Ениуей, един съвет към всички - глупостта (разбирайте я както искате) сама по себе си не е срамна. Уви, случва се. Но ако не можеш да я преодолееш, опитай поне да се научиш да я прикриваш достатъчно добре. Или, най-малкото, не я афиширай. Това граничи с простащина, а аз намирам простащината за наистина неприятна.


Мнението ми се е променило твърде малко от последния път, когато ми зададе този въпрос. Комплексите те правят докачлив и търсещ някаква несъществуваща справедливост. Момент да намеря един цитат, който ми направи впечатление наскоро (хем да те зарадвам, като те цитирам)... Мда, ето:
"защото НЕ ме дразни, че ме мислите за егоцентричен, себичен и самовлюбен, а че асоциирайки тези качества с мен, ги принизявате до недостатъци, и им се надсмивате, без сами да осъзнавате, че всички вие сте на моето ниво на самовлюбеност, а да не отварям дума, за 2 души, дето са ме минали отдавна по този критерий" (единият от които съм аз, както става ясно по-нататък в същото мнение)
Когато разрешиш проблемите, които си заложил в ето това (доста противоречиво) изказване, ще си разрешил голяма част от проблемите си изобщо.

И много се надявам да си усетил добронамереността ми и желанието ми за изчерпателност на отговорите, защото иначе... жалко за писането.

Здравей-здравей. Добро утро, всъщност (тия кошмари ме пазят далеч от леглото за момента )


Хм. Достойнството е онова, благодарение на което определям кое отношение спрямо мен е съответстващо/справедливо/... правилно, ако щеш. И, респективно, ми дава основание да предприема мерки при отсъствието му (така де, в случаите, в които не го получавам)
Разбира се, за тая работа си трябва и правилна самооценка - иначе и достойнството е просто балон.


Да ти стиска да застанеш зад това, в което вярваш, което казваш, което правиш, което обичаш и да го защитиш - без значение какви биха били последиците. Разбира се, вероятно има случаи, в които единственият логичен/правилен изход е да си замълчиш (ако това би довело до по-голяма вреда за съответното нещо, например, но това са по-скоро частни случаи и не трябва да се използват като извинение за малодушие). Мишоците ме дразнят.


Пред семейството ми и, по стечение на обстоятелствата, пред кавалерите ми на бала (но година по-късно и поотделно пред двамата). Не че съм я показвала, просто ситуацията бе такава, че не можех да я скрия. Тъкмо вчера си мислех, че стават точно 4 години от началото на тези "обстоятелства".
Няма да навлизам в подробности (за което моля да ме извиниш и разбереш), но тоя момент беше уникален тест за приятелите край мен. За единия от двамата съм способна на всичко (надявам се да не се налага да го доказвам, но разчитам, че ще разбереш, че не се шегувам) и никога няма да мога да му благодаря, задето бе до мен тогава.
Отне ми няколко дни да се стегна, ама ако знаеш какъв пич станах после... Много кораво копеле, наистина - до самия край на въпросната история 2 месеца по-късно, а и след това. Нищо в тоя живот не е случайно (това и във връзка с въпроса на Кристо за съдбата).

А сега ще направя опит да спя.

А, сетих се нещо. Кой ти е любимият герой от приказките за Муминтрол и почему?

Добро утро
Какво става с форумния роман ?
защо не сме се виждали от рожденния ми ден ?
You don't like me, do you?

така сега сериозно кога ще ми отделиш време и разбра ли вече от някого, че си имам работа ?(very proud of myself)
Можеш ли да познаеш какво бачкам и кога ще дойдеш да ме видиш ?
И понеже въпросите ми все пак трябва да са зададени към теб и да те имат каот цел за разкриване, разкажи ми всичко съществено което ти се е случило то рожденният ми ден насам?

Мммм, те, всъщност, са четирима.
На първо място обаче слагам Старчето поради ... сантимент. Знам, че е второстепенен персонаж, който минава някак между другото в историята, но когато този образ бъде доразвит сценично и в него бъде втъкан достатъчно Бекет, се получава един много прекрасен спектакъл, който ще обичам завинаги. Пък и се иска сила и самоирония, за да се наречеш "Старчето", когато установиш, че вече си забравил дори собственото си име. Но да, приеми, че причините са основно външни за книгите и много субективни/лични.
Нататък, разбира се, Muumimamma и Muumipappa - Татко Мумин и Мама Мумин май... не знам, не помня как бяха преведени имената им. Заради силната им връзка и чистата им, наглед съвсем обикновена обич.
И накрая, Фредриксон - защото, доколкото имам спомен, беше много свестен и сериозен тип; приятел, на когото може да се разчита.

Също и Mörkö - не знам как е преведена на български, срещала съм я в преразкази на историите из нета (странното е, че установих, че би следвало да я помня от "The Exploits of Moominpappa", но ми се губи... пък и беше отдавна, четох я във Финландия и съм забравила доста неща от историята - трябва да си намеря някак тази книжка, беше много хубава).
Ениуей, вероятно просто чувствам Mörkö близка (поне по онова, което съм разбрала за нея) - сигурно си приличаме. *вдига рамене*

Добро!


Има поне четирима души, които биха могли да са следващите поред автори. Трябва да се разбера с някой от тях най-сетне. Изобщо, това сесийно прекъсване не беше добра идея.


Ъъъъм... не знам? Сесията ми продължи до 21-ви февруари, после си бях 2 седмици в СтЗ, после имах разни ангажименти и така се натрупаха нещата.


Oh, sweetie, of course I like you - you know I do!


Не знам, трябва да се уговорим; не, но се радвам - знаеш, че ти стисках палци - честито! И не, не мога да позная, но като знам към какво се беше ориентирал по-рано, няма да се учудя, ако си станал крупие из някое от новите казина (примерно).


Тоя отговор ще е леко тъжен - нищо. Нищо особено, нищо съществено, освен че си взех всички изпити от сесията с много задоволителен успех, успях да си почина и подхващам всичко наново.

Ели, много често в лични разговори си споделяла, че имаш възможност да започнеш работа, в която да има перспективи за развитие и да е добре платена. Защо, имайки предвид, че живеем във време, когато изискванията за работа са "до 30 години с минимум 3 години опит", си избрала да не го правиш?

Е, чак пък много често... възможно е да съм го споменавала веднъж-два пъти, когато все още беше актуално, да. Избрах да не започна тази работа, защото тя предполагаше твърдо работно време от 10 до 18-18:30 от понеделник до петък, а при нужда - и в събота. Това означаваше да нямам никакъв, абсолютно никакъв шанс да се появя на лекции дори веднъж през семестъра (заплащането беше добро, наистина - поне за моите представи, но тия пари все пак трябва да си ги заслужиш). Още повече, че става въпрос за пазарен сектор, който няма общо с нещата, които уча (може би може да се намери някаква връзка, но тя ще е доста... хм... изнасилена), та евентуалните ми работодатели нямаше да имат полза от това да ме "изучат", така да се каже, и нямаше да бъдат толерантни към отсъствия по подобна причина. А аз вярвам, че сега ми е времето да уча - след като завърша, има да работя цяяяял живот (дай Боже).
Между първи и втори курс бачках в "Паралели" (това го знаете). В началото на октомври трябваше да избирам - пълен работен ден или нищо (по думите на главния редактор тогава). Говорих с родителите си (те ме издържат, все пак) и мнението ми, за щастие, съвпадна с тяхното (или обратното, вие си изберете) - баща ми каза, че моята работа в този момент е да уча и че се справям отлично с нея. Сигурно е старомоден, но съм съгласна - има време за всичко.
Колкото до перспективите за развитие - да, такива имаше заложени в онова предложение, но сферата като цяло не ме интересува. Не искам обаче някой да остане с впечатлението, че съм отказала, защото смятам работата за неподходяща за мен - още повече, че щях да работя с един от най-близките си приятели. Просто приоритетите ми в този момент са подредени по друг начин - но сега ще видим с тая криза дали няма да ги пренаредя.

Просто не ме познаваш. А очевидно не познаваш и Ангел.

Но и двамата сте Сладури