|
1.Право или журналистика?
Обикновенно ме питат:Защо влезе тази смешна специалност, като си завършил право? Но никога това което ме питаш. Има две неща в които вярвам безрезервно, и едно от тях е правдата. Вярвам че има справедливост. Няма безплатен обяд и ако човек по нечестен начин спечели пари, то в един момент ще си плати. Но има хора, които имат нужда от помощ, а има позиции в живота, които дават възможност да се помогне на тези хора. Две от тях са на съдията и на разследващия журналист. Аз влязох “Право” през 2002г. Тогава нямаше предварителни изпити. Или влизаш или отиваш в казармата. Шансът е един. Кандидатствах и “Право” и “Журналистика” с желанието да вляза първата...и така и стана, макар да имах бал и за втората. Реших да осъществя и втората мечта. Пролета на 2008г. прочетох две книги на Анна Политковская. Смелоста на тази жена ме впечатли, била е няколко пъти на косъм от смърта, но е продължила да вярва в справедливостта и да се бори, а е имала какво да губи, имала е син. Нима в България не трябва да се говори? Нима не трябва да се борим за по-доброто бъдеще на децата ни? Трябва и аз ще го правя, защото ми писна от прости и завистливи хора и от липсата на гражданско общество. Имало е моменти когато съм губел вярата си, до тази пролет, когато срещнах една изключителна жена, името й е Весела Дончева, съдия в СРС. Тя е много красива и чаровна, но не това ме впечатли толкова дълбоко в нея. Съдия Дончева е наказателен магистрат, винаги, но винаги, си изпипва нещата и винаги търси правдата, която тя нарича: “житейска справедливост”. Тя ме амбицира толкова силно да кандидатствам за съдия, че вече само смъртта може да ме спре. Една достойна и млада жена, която се бори да даде справедлив и честен процес. Месеци наред бях до нея и нито веднъж не я видях да ниглижира това което прави. Весела Дончева ме впечатли дълбоко, за мен бе чест да бъда до нея в съдебна зала и в моментите когато решавахме дела.
И за да бъда изчерпател към теб Гери:съдия Весела Дончева осмисли трудът ми като студент по право през последните седем години и тя върна вярата ми, че съществуват честни хора, хора които като ги видиш на улицата ти се иска да искрещиш: “Това е човек!!!”. А Политковская е жената, която ми показа, че трябва да бъда смел.
Т.е. и двете професии са значими.
2. Закво не пишеш вече?
Принципно у нас нямам интернет, защото ме разсейва. Ако имах нямаше да мога да уча. Но за беда хващам три безплатни мрежи. Има дни, в които не мога да хвана нито една от тях..е в тях очевидно ти липсвам, но щом пиша често тук означава, че пак зобя безплатен нет.
|