Здравейте!
Първо бих искала да кажа, че съм поласкана от интереса, проявен към моята особа, тъй като съм една доста нередовна форумка.
С удоволствие ще отговоря на въпросите на Търговецът на кристал.
* ако трябва някой да те опознае максимално пълно чрез филм или книга, кои заглавия би посочила и защо? Съответно - кои герои и защо?
Много труден въпрос. Ще ми се да отговоря "Отнесени от вихъра" и съответно Скарлет О'Хара, но когато съм сдържана, по-скоро клоня към типа "Мелани", а понякога ме разтърсва изгарящата лудост на Катрин от "Брулени хълмове"... Нещо такова, може би. Трудно е сама да се определя, особено пък с моята шизофренна склонност да преживявам всеки един герой от литературните произведения, които са ме грабнали по някакъв начин....
*Какво може да те извади от равновесие? За колко време (можеш да се вбесиш и, съответно, да си върнеш баланса)
Хорската простотия. Това е първото нещо, което ми идва наум при този въпрос. Аз трудно излизам от равновесие - обикновено съм изключително търпелива и толерантна, но има случай, в които дори моето телешко спокойствие се превръща в земетресение и става лошо... Иначе, яростта ми не продължава дълго, но е запомняща се.
*Колко често казваш "Не ми се говори за това"? Мислиш ли го наистина?
Напоследък не съм го казвала, в интерес на истината. Иначе, не ми се говори за нищо, защото и специалността ми - филология, и работата ми, изискват да говоря по цял ден и просто накрая ми писва. Сега например наистина не ми се говори за това.
*Имаш ли в речта си паразити? Ако да, какви?
Със сигурност има, въпреки че се стремя да ги избягвам. Може би "всъщност", "предполагам", "може и така да се каже" и разни такива уклончиви изрази на незаинтересованост, които употребявам, докато някой ми говори нещо, което не ми се слуша....
*Щастлива ли си? Даваш ли си сметка за това, когато не ти задават подобни въпроси?
Да. Давам си сметка за това, че съм щастлива и се стремя да се насладя на щастието си, тъй като знам че нищо не е вечно. Определено не ми е нужен провокиращ въпрос, за да се замисля над това - знам, че поне засега съм по-скоро щастлива.
Просто предпочитам да се посвещавам на нещата, които харесвам, и заедно с това си поемам рисковете от провал. 
В момента преподавам английски език на деца в една школа. Но като учителка по литература не си се представям, защото няма да издържа да гледам как тийновете се гаврят с любимото ми хоби и не знаят, че Яворов не е писал романи...
Това ми дойде неочаквано. Заглавия на наръчници за правилен живот и т.н мога ли да използвам, че не знам откъде да си набавя глаголи... Или пък да караме като поток на съзнанието -- само със съществителни... 
Хайде, дай ми малко време да си помисля, и утре, когато се надявам да мога да се съсредоточа, ще напиша нещо...