Jamesmagno написа:
Мила, какво те кара да размишляваш и какво поражда страст у теб? Боже, скучно ми е.
Двете понятия (три, ако броим и скуката) са коренно различни. Как очакваш да ги съчетая? Обикновенно, когато нещо породи страст у мен, действам без да мисля за последствията. Понякога от това произтичат хубави неща, друг път лоши, но винаги е интересно. Към размишления най-често ме подтикват неща, които ми носят тъга. Хубавите неща ме карат да се "встрастявам" (epic win за думичката
), да мечтая, да изпадам в неадекватност от еуфория. Размишлявам върху нещата, които не ми харесват и ме натъжават. Размишлявам върху тъжна книга, върху тъп родител, който посяга на детето си, върху келешче, което си изхвърля боклука на улицата вместо в кошче. Чудя се дали някога бих могла да променя тези неща, но не малко по малко и чрез личен пример, а принципно, изначално. Понякога размишлявам и върху тъпотата на някои от нещата, които ме карат да правя/уча, но пък тъпотата е безкрайна и не ми се ще да загубя живота си в размишления върху нея. Lord написа:
До къде стигат търпението и толерантността ти? Кога си казваш "е вече прекали"? И като си кажеш тъй, какво следва обикновено?
Уф, какъв въпрос ми зададе. Май ще размишлявам. По принцип имам разтегливи граници. Търпението ми е почти безкрайно, когато става дума за външни фактори. Т.е. когато нещо оказва влияние или натиск върху мен, мога да търпя ... много. Понякога дори прекалено дълго. Когато сама се дъня, не чак толкова. Толерантността ми... не издържа под напора на човешката тъпота (виж по-горе), никак не харесвам да ме правят на глупачка или да ме манипулират. Чувствителна съм на тема приятели и трудно ще понеса някой да ги хейтва пред мен. Не понасям безцелното рушене и насилие, просто заради удоволствието да видиш нещо смачкано, да докажеш, че си по-силен от някого.
В такива случай следва нещо, което най-точно може да се определи като "адреналинов шок", но по-скоро прилича на изпускане на пара. Ядосвам се, изпадам в някакъв бесен водовъртеж от гняв и съпъстстващи емоции. Става грозна картинка общо взето. Ако гневът ми е насочен към мен самата - още по-грозна.
Здрасти 
обаче като видях какво стана по-късно май е било късмет. Така... после излязоха Skre4 и отначало въобще не им се радвах, а само си мислех, как е невъзможно Rammstein да свирят само след няколко часа, как все нещо ще стане и няма да излязат... После излязоха StoneSour, които бяха невероятни и много им се изкефих на енергията и на всичко, определно вече ще им обръщам повече внимание в музикално отношение. Alice in Chains изобщо не ги харесвам, но направиха яко шоу и се раздадоха. Очаквах много повече от Manowar, ама те само се лигавиха... Иначе това дето казаха за Dio беше яко