Цитат: Йоу
Олля! 
Цитат: Защо Deschain? С какво го свързваш?
Най-забележителната книга, която съм чел. Роланд Дисчейн е главният герой в нея, Стрелецът. Той съчетава в себе си всички качества, които бих искал да притежавам. Изключителен персонаж, с когото прекарах един от най-важните периоди в живота си. Много ми е трудно да говоря както за него, така и за книгата, просто трябва да се прочете. Горещо я препоръчвам на всеки, но преди да се стигне до нея трябва да имаш доста добри познания върху творчеството на Стивън Кинг.
Та въпросната поредица е "Тъмната кула"
Цитат: От колко време се занимаваш с фотография?
От две години датира интересът ми към фотографията. Всичко започна на една бригада на Атанасовското езеро (за която по-късно ще дам повече информация в друга тема), където се запалих и реших да си взема апаратче. Очаквах че бързо ще ми стихне интересът, но постепенно се запалих още повече и реших че искам да уча фотография, взех си и професионален апарат. Преди половин година се отказах, 'щото в НБУ е прекалено скъпо, а пък в НАТФИЗ без връзки няма как да влезе човек с фотография. Но продължавам да си снимам любителски сега.
Цитат: Какви други хобита имаш?
Обичам да пътувам, къде на стоп, къде с колело. Имах планове миналото лято да направя една обиколна на България с колело, но за съжаление успяхме само да стигнем от София до Бургас - беше едно от най-хубавите неща в живота ми.
С природозащита се занимавам, членувам в Българско дружество за защита на птиците.
Айкидо тренирам, за съжаление последните 1-2 години нямах възможност много да ходя, но сега като дойда в София смятам да поправя тази грешка.
Историята ми е интересна, по-точно Българската.
Цитат: Пейзажи, портрети, макро или на сцената ?
Предпочитам портрети, има най-голяма динамика в тях и са ми най-интересни. Обичам и пейзажите, ама все не съм доволен от тях, макрото ми е много статично, а пък на концерти предпочитам да си се кефя.
Цитат: Кой е бил най-впечатляващият концерт, на който си присъствал?
Най-впечатляващият определено беше тазгодишният на Metallica. Като изживяване, като усещане е неописуемо, най-великото нещо, което ми се е случвало. На следващия ден не можех нито звук да издам, никога не съм бил така след концерт. Е физически се възстанових вече, но психически още дълго няма да съм същия, само за това говоря.
Иначе в 3-ката влизат още концерта на W.A.S.P. от миналата година и този на Metallica от 2008-ма.
Цитат: А на концерт на коя група/изпълнител би искал да бъдеш?
Най-много бих искал да бъда на Queen с Фреди, но това е невъзможно, затова нека да кажем Iron Maiden.
Цитат: Ако можеше да посетиш примерно 3 места по твой избор, кои биха били те?
В България - Копривщица, Перперикон и Белоградчик
В чужбина - Барселона, Рим, Япония
Цитат: Какво те вбесява най-много у околните?
Липсата на инициативност.
Цитат: А какво ти допада у тях?
Това че са по-различни от останалите хора. Че имат по-нестандартно мислене. (някой от тях)
(отговорите и на двата въпроса се отнасят за най-близките ми приятели)
Цитат: По-скоро мечтател или земен човек си?
Опитвам се да съм земен човек, но съм по-скоро мечтател на този етап.
Цитат: А ако можеше да бъдеш невидим за един ден, как би го прекарал? (ни нам от'де ми дойде този въпрос...)
Интересен въпрос.
Сред хората, ще наблюдавам поведението им. Макар че ми се иска и да проследя от близо снимките на някой голям филм от рода на The Lord of the Rings.
|
?
, 
В началото ми беше хоби, после исках да го уча, сега си остана хоби. Покрай приятели се запалих много и преди 2 години си взех първото апаратче. Започнах да снимам постоянно, правих по 500 снимки за 2 часа, хората се криеха и бягаха от мен, голям дразнител бях. После си взех полупрофесионален и още повече се запалих, реших че искам да уча фотография, взех си професионален. За радост или щастие точно на Коледа се отказах и реших че ще уча МСЮЕ и фотографията да ми остане хоби. Много е трудно да се учи фотография в България - или трябва да имаш пари или връзки...а и фотографите са изключително гадно съсловие, с огромно самочувствие.
Жалко само че точно го оправиха и заминавам, ама то и в Братята така стана като бях...