Уффф, това, което ще кажа (напиша), вече съм го казвал (писал) във форума на други кандидат-студенти от минали КСК, но... какво да се прави...
Философията е специфична наука (ама че банално изказване

). Самото следване не е тежко, но човек трябва да е наистина мотивиран, за да изкара четирите години. За мен минаха много леко, а още по-леко мина магистратурата. На докторантурата видях истински зор едва последните шест месеца. Това е така, не защото съм особено дисциплиниран, а защо философията е нещо, с което наистина обичам да се занимавам. Ноооо, трябва и да се изкарват пари! След завършване, философът може да си работи тясно по специалността или като учител в средното училище (опазил ни Господ!), или да се занимава с научно-преподавателска дейност в СУ, БАН или някой от другите ВУЗ-ове в страната, в които има катедри по Философия (има на много места, даже в МГУ!!!). Уви, тъжната истина е, че в науката няма щатни места за всички. Научните проекти с чуждестранно финансиране в нашата област също са малко, макар че все пак има такива. В момента съм хоноруван преподавател и хонорара, който вземам от лекциите, ми стига само, да си платя такситата от Центъра до бл. 4 на ФФ (зад х-л "Плиска"). Аз лично, по време на следването си, след завършване и досега съм работил и продължавам да работя в сфера, която не е свързана с философията, но това ми позволява да си плащам сметките и да продължавам да се занимавам с научна работа. За мен философията е вътрешна потребност, част от това, което съм. Който не я приема за себе си по такъв начин, по-добре да не си губи времето с нея.