е какво очакваш да ти кажат? какви заключения толкова мислиш че са си направили за 1-2 години следване?
според мен грешката при избиране на специалност е че всички толкова се шашкат и приемат избора си като нещо мн голямо и фатално. .много се напрягат само и само да влязат някаква специалност - мама и тати да се хвалят на съседите. вчера една позната ми каза че това са основните и мотиви да кандидатства... ако види след време стари съученици да можела да каже че следва....ето и ти само чакаш съвети,надяваш се някой да реши вместо теб,някой да отклони отговорността от решението.
като нямат интереси хората,като нямат някъв талант и воля да го развиват,като нямат правилна мотивация и решеност да постигнат нещо - квото и да запишат няма да са успешни. оптималната специалност е тази която ти харесва и не ти тежи да я учиш,тази с която си свързан по някакъв начин и която продължава твоите собствени интереси на едно по-високо равнище. и ако човек е упорит/маниак/перфекционист или просто решен да е най-добрия в своето поприще - това е гаранцията ако не за всепризнат успех,то поне за удовлетвореност.
чувствам се като наблюдател на отвратително зрелище,някаква истерия,в която всеки е готов на всичко за да се домогне до някаква си там специалност в скапания софийски университет ,която да е с висок бал(демек да е елитна) ,на всичко освен на това да се обърне към себе си да размисли да открие да прецени да реши да научи.
никакво уважение не изпитвам към хората които бяха с мен в аудиторията по време на първия ми изпит.скептична съм че ситуацията ще е по-различна и с колегите ми...

е какво очакваш да ти кажат? какви заключения толкова мислиш че са си направили за 1-2 години следване?
според мен грешката при избиране на специалност е че всички толкова се шашкат и приемат избора си като нещо мн голямо и фатално. .много се напрягат само и само да влязат някаква специалност - мама и тати да се хвалят на съседите. вчера една позната ми каза че това са основните и мотиви да кандидатства... ако види след време стари съученици да можела да каже че следва....ето и ти само чакаш съвети,надяваш се някой да реши вместо теб,някой да отклони отговорността от решението.
като нямат интереси хората,като нямат някъв талант и воля да го развиват,като нямат правилна мотивация и решеност да постигнат нещо - квото и да запишат няма да са успешни. оптималната специалност е тази която ти харесва и не ти тежи да я учиш,тази с която си свързан по някакъв начин и която продължава твоите собствени интереси на едно по-високо равнище. и ако човек е упорит/маниак/перфекционист или просто решен да е най-добрия в своето поприще - това е гаранцията ако не за всепризнат успех,то поне за удовлетвореност.
чувствам се като наблюдател на отвратително зрелище,някаква истерия,в която всеки е готов на всичко за да се домогне до някаква си там специалност в скапания софийски университет ,която да е с висок бал(демек да е елитна) ,на всичко освен на това да се обърне към себе си да размисли да открие да прецени да реши да научи.
никакво уважение не изпитвам към хората които бяха с мен в аудиторията по време на първия ми изпит.скептична съм че ситуацията ще е по-различна и с колегите ми...

е какво очакваш да ти кажат? какви заключения толкова мислиш че са си направили за 1-2 години следване?
според мен грешката при избиране на специалност е че всички толкова се шашкат и приемат избора си като нещо мн голямо и фатално. .много се напрягат само и само да влязат някаква специалност - мама и тати да се хвалят на съседите. вчера една позната ми каза че това са основните и мотиви да кандидатства... ако види след време стари съученици да можела да каже че следва....ето и ти само чакаш съвети,надяваш се някой да реши вместо теб,някой да отклони отговорността от решението.
като нямат интереси хората,като нямат някъв талант и воля да го развиват,като нямат правилна мотивация и решеност да постигнат нещо - квото и да запишат няма да са успешни. оптималната специалност е тази която ти харесва и не ти тежи да я учиш,тази с която си свързан по някакъв начин и която продължава твоите собствени интереси на едно по-високо равнище. и ако човек е упорит/маниак/перфекционист или просто решен да е най-добрия в своето поприще - това е гаранцията ако не за всепризнат успех,то поне за удовлетвореност.
чувствам се като наблюдател на отвратително зрелище,някаква истерия,в която всеки е готов на всичко за да се домогне до някаква си там специалност в скапания софийски университет ,която да е с висок бал(демек да е елитна) ,на всичко освен на това да се обърне към себе си да размисли да открие да прецени да реши да научи.
никакво уважение не изпитвам към хората които бяха с мен в аудиторията по време на първия ми изпит.скептична съм че ситуацията ще е по-различна и с колегите ми...

Кристо,важното е,че не си го чел Сега се сетих,че скоро не си писал в КСК.Затъжих се,бре

Е кво да пиша, те хората окапаха постепенно, вече никой не кандидатства...